— Ще оживее ли?
Това бе третият път тази вечер, когато гласът на Лукас я караше да подскочи от изненада.
— Надявам се — отговори му тя, оглеждайки го от горе до долу, — но кой точно сте вие?
— Лукас. Съжалявам, но в същото време съм и очарован да се запозная с вас — каза й той, протягайки ръка.
За първи път София се почувства уморена. Тя стана и се насочи към машината за кафе.
— Вие искате ли?
— Не пия кафе — отговори Лукас.
— Аз също — каза му тя, взирайки се в монетата от двайсет цента, която държеше в ръката си. — Какво правите тук?
— И аз като вас — отвърна Лукас — съм дошъл да се информирам за нейното състояние.
— Защо? — попита София, прибирайки монетата в джоба си.
— Защото трябва да дам отчет и до настоящия момент в графата „жертви“ съм поставил цифрата „едно“, така че съм дошъл да проверя дали да запазя тази информация, или да я поправя. Обичам да предавам рапортите си навреме, изпитвам ужас от закъснението.
— И аз така си помислих.
— Ако бяхте приели поканата ми за вечеря, нямаше да се стигне дотук!
— Направи ми впечатление, че току-що споменахте за интуиция. Имате вид на човек, който е запознат с тези неща!
— Тя ще излезе от болницата късно вечерта. Една голяма готварска вилица може да предизвика големи щети, когато е забодена в човешка плът. Ще са им нужни часове, за да зашият раната, така че, докато чакаме, можем да отскочим до закусвалнята отсреща.
— Как може да ми правите подобно предложение точно сега!
— Както желаете, тогава ще чакаме тук; не е толкова удобно, но щом така предпочитате… и все пак жалко!
От няколко часа насам те седяха на пейката, обърнати с гръб един към друг, когато хирургът най-сетне се появи от дъното на коридора. Той не свали латексовите си ръкавици (винаги когато излизаха от операционната, хирурзите се освобождаваха от тях и ги хвърляха в поставените за тази цел кошчета). Матилда беше извън опасност. Артерията на крака й не беше засегната. Скенерът не откри никаква черепна травма. Гръбначният стълб бе непокътнат и имаше две фрактури без каквито и да било размествания. Едната на крака, другата на ръката и няколко по-леки наранявания. В момента я гипсираха. Усложнения бяха възможни, но лекарят бе оптимист. И все пак той пожела тя да остане неподвижна в продължение на няколко часа. Помоли София да предупреди близките й, че до сутринта не се разрешават никакви посещения.
— Смятайте го за направено — каза тя. — Освен мен тя няма други близки.
После даде на завеждащата отделението номера на своя пейджър. На излизане София мина покрай Лукас, без да го удостои с поглед. Информира го, че няма да му се налага да погасява глобата й. После излезе през въртящата се врата на интензивното отделение. Лукас я настигна на пустия паркинг в момента, в който тя се мъчеше да намери ключовете си.
— Ще съм ви благодарна, ако престанете най-сетне да ме плашите — му каза тя.
— Мисля, че не започнахме добре — поде отново Лукас с мек глас.
— Да започнем какво? — попита го тя.
Той се поколеба, преди да отговори.
— Да приемем, че понякога съм малко прям, но наистина се радвам, че вашата приятелка е на път да се оправи.
— Добре тогава, значи все пак споделяме нещо, което казахте днес — всичко е възможно! А сега ще бъдете ли така добър да ме оставите да си отворя вратата…
— А ще е възможно ли да споделим едно кафе… ако обичате?
София остана безмълвна.
— Лошо съвпадение! — продължи Лукас. — Вие не пиете кафе, и аз също! Може би един портокалов сок? В заведението отсреща предлагат отлични безалкохолни напитки.
— Защо имате толкова силно желание да утолите жаждата си в моята компания?
— Защото току-що пристигнах в града и не познавам никого. Живях съвсем самотен цели три години в Ню Йорк, и в това няма нищо оригинално. Голямата ябълка12 ме направи малко странен, но аз съм твърдо решен да се променя.
Тя наклони глава и втренчено погледна Лукас.
— Добре, започвам всичко отначало — каза той. — Забравете за Ню Йорк, за моята самота и за всичко останало. Не знам защо имам такова неустоимо желание да пия нещо с вас. В действителност питието въобще не ме интересува. Това, което искам, е да ви опозная. Ето, казах ви истината. Добре ще бъде от ваша страна, ако приемете предложението ми.
Жената погледна часовника си и се поколеба няколко секунди. После излезе и прие поканата му. Те пресякоха улицата и влязоха в Криспи Крим. Малкото заведение ухаеше на топли сладкиши. Една тава с щрудел току-що бе извадена от фурната. Те седнаха на маса, разположена до прозореца. София не яде нищо, само учудено гледаше Лукас. Той погълна седем щрудела за по-малко от две минути.