Лукас се отправи към вратата. Преди да тръгне по коридора, той се обърна.
— Явно никога не сте опитвали чесново масло, в противен случай нямаше да говорите така!
София беше организирала преждевременното излизане на Матилда от болницата. Тя прие да подпише документ, който освобождаваше лекарите от отговорност, ако нещо се случеше с нея, а София от своя страна обеща, че и при най-малкия признак на влошаване веднага ще я докара в интензивното отделение. Началникът на отделението даде съгласието си за нейното напускане само в случай, че предвиденият за петнайсет часа лекарски преглед потвърди благоприятното развитие на здравословното състояние на пациентката му.
Четирима докери изнесоха Матилда на болничния паркинг. Техните шеги относно чупливостта на товара се редуваха една след друга: те се майтапеха, използвайки различни думи, характерни за докерския жаргон, отреждайки по този начин на Матилда ролята на контейнер. С много внимание я поставиха върху импровизираната носилка, която бяха стъкмили в задната част на камионетката. София караше много внимателно и бавно, но дори и при най-малкото сътресение Матилда изпитваше силна болка в крака, която стигаше чак до слабините. Трябваше им половин час, за да стигнат до крайната си дестинация.
Докерите свалиха металното легло от плевнята и го занесоха в обитаваната от София част на къщата. Манка го сложи до прозореца и постави до него една малка масичка. После започна бавното качване на Матилда, която докерите носеха към горния етаж под вещото ръководство на Манка. След всяко изминато стъпало София стискаше пръсти в очакване Матилда да извика от страх. Мъжете крещяха с все сила. И двете се разсмяха, когато най-сетне се качиха на етажа. С голямо внимание докерите положиха любимата си сервитьорка върху новото й легло.
София искаше да ги покани на обяд в знак на благодарност. Манка каза, че няма нужда, защото и без това Матилда прекалено много ги глезела в Дейли, така че било напълно в реда на нещата те да й отвърнат със същото. София ги върна на пристанището. Когато колата се отдалечи, Рен приготви две чаши с кафе, придружени от две малки банички, поставени в чинийки от инкрустирано сребро, след което се качи на горния етаж.
Напускайки кей 80, София реши да направи една малка обиколка. Тя пусна радиото и не спря да търси, докато не чу гласа на Луис Армстронг да изпълва купето на автомобила. Какъв чудесен свят беше една от любимите й песни. Тя затананика в такт с известния изпълнител на блусове. Фордът зави покрай складовете и продължи в посока на арките, край които стърчаха огромни кранове. Превключи на по-голяма предавка и преминавайки през зоната с ограничена скорост, колата започна да придърпва. Усмихна се и спусна докрай стъклото. Вятърът развяваше косите й. Усили тона и песента зазвуча още по-силно. Сияеща, тя се забавляваше, слаломирайки между поставените конуси на пътя, водещ към седмата арка. Когато забеляза Жул, София му махна с ръка, той веднага отвърна на жеста й. Беше сам… тогава тя спря радиото, вдигна стъклото и сви към изхода.
Хурт напусна конферентната зала под бурните ръкопляскания на директорите, слисани от обещанията, които току-що им бе дал. Убеден, че е успял да разчупи формалните норми на поведение, Ед бе преобразувал събранието на търговските директори в една пародийна пресконференция, наблягайки без задръжки на своите мегалоекспанзионистични18 виждания.
Изкачвайки се с асансьора към деветия етаж, Ед беше на върха на щастието: да ръководиш хора в крайна сметка не беше толкова сложно, колкото някои се опитваха да му втълпят; ако се наложеше, той можеше сам и при това много успешно да ръководи фирмата. Обзет от безумно щастие, Ед вдигна високо ръка — знак, че е постигнал важна победа.
Топката за голф бе разклатила флага, преди да изчезне от погледа на играча. Антонио Андрич току-що бе успял да направи един изключителен удар в четвъртия си опит. Обладан от безумна радост, той вдигна стиснатия си юмрук във въздуха — знак, че е постигнал важна победа.
18
експанзивност — избухливост, невъздържаност, стремеж към завладяване на чужди територии. — Б.ред.