— Лукас?
Той не отговори, тогава тя го разтърси по-силно.
— Лукас, не се правете на идиот, отворете очи!
Така той приличаше на заспало, невинно дете. Колкото повече страхът я обземаше, толкова по-здраво го дърпаше. В момента, в който една сълза се стече по бузата й, тя почувства страшен натиск върху гърдите си. Изведнъж й прилоша.
— Това не може да ни се случи, ние сме…
— … Вече мъртви… непобедими… безсмъртни? Да! Медалът си има и обратната страна, нали? — каза той, изправяйки се с усмивка.
София втренчено го погледна, неспособна да разбере настроението, което го бе обзело. Той бавно приближи лицето си до нейното, тя се отдръпна, но Лукас продължи, докато устните му докоснаха нейните, предвещавайки една опияняваща целувка. Тя отстъпи и погледна алената му ръка.
— Защо тогава кървиш?
Лукас проследи с поглед червената струйка, която се стичаше по ръката му.
— Това е напълно невъзможно, във всеки случай не беше предвидено! — каза той.
… След това се свлече на земята. Тя го обгърна с ръце.
— Какво ни става? — попита Лукас, идвайки отново в съзнание.
— Що се отнася до мен, мисля, че е много сложно за обяснение! Що се отнася до теб, мисля, че един куршум е минал през рамото ти.
— Боли ме!
— Може да ти изглежда нелогично, но смятам, че е напълно нормално. Трябва да те придружа до болницата.
— В никакъв случай!
— Лукас, нямам никакви медицински познания по демонология, но ми се струва, че имаш кръв и в момента си на път да я изгубиш.
— Познавам някого в другия край на града, който може да зашие раната ми — каза той, поставяйки ръка върху кървящото място.
— Аз също познавам такъв специалист и затова ще ме последваш без много приказки. И без това вечерта ми беше доста напрегната. Мисля, че емоциите за днес ми дойдоха в повече.
Тя го хвана под ръка и го поведе по малката уличка. На кръстовището съзря тялото на техния нападател, проснато под купчина безразборно нахвърлени боклукчийски кофи. София учудено погледна Лукас.
— Все пак и аз имам някакво самочувствие — рече той, подминавайки трупа.
Спряха едно такси, което десет минути по-късно ги остави пред нейната квартира. Тя го поведе по външните стълби, като направи знак да не вдига много шум. После много внимателно отвори вратата и те безшумно се изкачиха на етажа. Когато стигнаха горната площадка, вратата на Рен тихо се затвори.
Пребледнял, Блез изключи монитора и остана неподвижен зад бюрото си. Ръцете му бяха изтръпнали, а челото му — плувнало в пот. Когато телефонът иззвъня, той вдигна слушалката и чу мрачния глас на Луцифер, който му съобщаваше за извънредно заседание, което щяло да се състои след края на нощта в източното полукълбо.
— В твой интерес е да дойдеш навреме, и то с разрешение на създалия се проблем и ново определение на дефиницията „Всичко е под контрол!“ — каза в заключение Президента, преди шумно да затвори телефона.
Блез хвана главата си с ръце. Трепереше целият и слушалката се изплъзна от пръстите му.
Михаил погледна мониторите, окачени на стената пред него. Той вдигна слушалката на телефона и набра директния номер на Хюстън. Отсреща се чу гласът на телефонния секретар. Той повдигна рамене и погледна часовника си. В Гвиана Ариана V излиташе само след десет минути.
Вече настанила Лукас на своето легло, подлагайки под рамото му две големи възглавници, София се отправи към гардероба. Взе една кутия с конци за шиене, поставена на най-горната етажерка, после мина през банята, откри шишенце със спирт в аптечката и се върна в стаята си. Седна до него, отвори флакона и потопи конеца за дезинфекция. После се опита да го вдене в иглата.
— Твоето начинание може да се превърне в истинска касапница — каза Лукас, усмихвайки й се лукаво. — Цялата трепериш!
— Грешиш! — отговори тя в момента, в който прекара конеца през ухото на иглата.
Лукас хвана София за ръката и нежно я отмести. Погали я по бузата и я придърпа към себе си.
— Страхувам се, че моето присъствие тук ще те компрометира.
— Трябва да ти призная, че вечерите, прекарани с теб, са пълни с изненади.
— Работодателят ми явно е попаднал на когото трябва.
— Защо е изпратил да стрелят по теб?