— Предполагам, за да ме подложи на изпитание и в крайна сметка да стигне до същите заключения, до които и ти. В никакъв случай не трябваше да ме ранят. При контакта си с теб губя от своята мощ и се моля да не ти се случи същото.
— Какво смяташ да правиш?
— Няма да посмее да те нападне. Твоят ангелски имунитет ще го възпре.
София впи поглед в очите на Лукас.
— Нямам предвид това, какво ще правим след два дни?
С крайчеца на пръстите си той леко докосна нейните устни. Тя не се възпротиви.
— За какво мислиш? — попита го смутено, правейки първия шев.
— Денят, в който падна Берлинската стена, мъжете и жените от двете страни откриха, че улиците си приличат. И на двете места по протежението им се издигат къщи, колите се движат по тях, уличните лампи ги осветяват през нощта. И макар щастието и нещастието да не си приличат, то децата от Запада, както и тези от Изтока, разбраха, че другият свят няма нищо общо с това, което са им разказвали.
— Защо ми казваш всичко това?
— Защото чувам Ростропович да свири на виолончело!
— И какво точно изпълнява? — попита тя, привършвайки с третия шев.
— Тогава го чух за пръв път! А сега ми причиняваш болка.
София се приближи до Лукас, за да скъса конеца със зъби. После положи глава върху гърдите му и се отпусна. Тишината ги сближаваше. Лукас прокара пръсти в косите й. Тя потрепери.
— Два дни са прекалено кратък срок!
— Да — прошепна той.
— Ще ни разделят. Неизбежно е.
За пръв път София и Лукас се усъмниха във вечността.
— Можем да преговаряме да те остави да дойдеш с мен — предложи срамежливо София.
— С Президента не се преговаря, още повече, когато някой му е изневерил, освен това силно се съмнявам, че за мен ще има място в твоя свят.
— Но преди имаше доста пропускателни пунктове на границата на Изтока и Запада — каза тя, приближавайки за четвърти път иглата към раната му.
Лукас направи гримаса и извика.
— Я, колко си нежен, та аз едва те докоснах! Имам да правя още няколко шева.
Вратата рязко се отвори и пред тях застана Матилда, подпряна на една метла, която й служеше за патерица.
— Нямам вина за това, че стените на твоя апартамент като че ли са направени от тънка хартия — каза тя и накуцвайки, се приближи към тях.
Седна в края на леглото.
— Дай ми тази игла — обърна се твърдо към София, а на Лукас заповяда: — А ти ела по-близо до мен! Имаш невероятен шанс, защото съм левичарка!
После умело заши раните. По три шева от всяка страна на рамото бяха достатъчни да ги затворят.
— Две години, прекарани зад бара на едно заведение с лоша репутация, ви дават възможност да научите невероятни неща, още повече, когато си влюбена в съдържателя. По този повод бих искала да ви кажа две-три думи на двамата, преди да се върна в леглото. След това ще направя всичко, което е по силите ми, за да се убедя, че съм заспала, и на следващия ден ще се смея така, както никога досега, представяйки си съня, който в този момент сънувам.
Матилда пое към стаята си, подпирайки се на импровизираната патерица. На прага на вратата се обърна и ги погледна.
— Не ме интересува дали сте, или не сте това, за което ви мисля. Преди да те срещна, София, вярвах, че истинското щастие на тази земя съществува единствено в лошите книги и че благодарение на тях го разпознавам. Но ти ми каза един ден, че най-лошото помежду ни има криле, които се спотайват някъде, и че е по-добре да им помогнем да се разтворят, отколкото да ги заклеймяваме. Така че дай му шанс, защото, ако имах такъв с него, можеш да бъдеш сигурна, скъпа моя, че в никакъв случай нямаше да го изпусна. Що се отнася до теб, ранения герой, ако й смачкаш дори и едно перо, ще ти зашия раните направо с шевната машина. Не правете тези физиономии, пред каквото и да сте изправени; забранявам ви и на двамата да отпускате ръце, защото, ако се откажете от борбата, това ще означава край за целия свят и най-вече за моя!
Тя затръшна вратата след себе си. Лукас и София бяха онемели. Те долавяха шума, причинен от нейното куцане. После Матилда се провикна от леглото си:
— Още тогава ти казвах, че с твоята престорена невинност приличаш на ангел! Е, добре, сега можеш да задържиш за себе си равнодушното си кимане. Искам да знаеш, че не съм била чак такава глупачка!
Тя хвана шнура на нощната лампа, поставена на малката масичка, непосредствено до леглото. Щепселът шумно се отдели от контакта. Лунната светлина се промъкна през завесите на всички прозорци в стаята. Матилда прегърна силно възглавницата. В своята стая София спеше, сгушена в обятията на Лукас.