София докосна устните му с върха на пръстите си.
— Не говори така.
Държа да знаеш, че няма да се дам лесно.
— Исках да ти направя кафе.
После тя се приближи към него.
Не знам дали съществува някакво разрешение на проблема, но съм сигурна, че ще го намеря — му прошепна.
Няма да оставя това рамо да се вдърви. Отиди да си вземеш душ, а аз ще приготвя закуската.
Тя кимна утвърдително и се отправи към банята. Лукас погледна ризата си, провисена над леглото: единият й ръкав бе покрит с почерняла кръв. Той го откъсна. После се приближи към прозореца, отвори го и се загледа в покривите на сградите, простиращи се под него. Сирената на един голям товарен кораб изсвири в залива в отговор на камбанния звън, долитащ от Грейс Катидрал. Той смачка на топка окървавения плат и преди да затвори прозореца, го изхвърли навън. После с тихи стъпки се отправи към банята и долепи ухо до вратата. Изведнъж му стана топло от горещата вода, която струеше от душа. Въздъхна дълбоко и излезе от стаята.
— Ще правя кафе, вие искате ли? — попита той Матилда.
Тя му показа чашата с топлия шоколад.
— Между другото, отказах се от възбуждащите средства, но току-що дочух за палачинките, така че ще се задоволя с десет процента от плячката.
— Пет процента максимум — отговори той, минавайки зад барплота — и само в случай, че ми кажете къде се намира кафеварката.
— Лукас, снощи дочух нещо от вашия разговор, нещо, което ме накара дълбоко да се замисля. Не че по времето, когато взимах наркотици, не съм си задавала подобни въпроси, но в настоящия момент не считам, че аспиринът е в състояние да пробуди подобни халюцинации у мен. С две думи, за какво точно си говорехте?
— Много се бяхме напили снощи, така че възможно е да сме казали някоя и друга глупост, но не се притеснявайте, може спокойно да си взимате аспирина, без да се страхувате от странични ефекти.
Матилда погледна закаченото на облегалката на стола сако, с което той бе облечен предната вечер. Откъм гърба цялото беше надупчено от куршуми.
— Винаги ли, когато се напивате, стрелят по вас?
— Абсолютно сте права! — отговори той, отваряйки вратата на стаята.
— Във всеки случай сакото ви е много добре скроено, жалко само, че вашият шивач не го е подсилил откъм гърба.
— Бъдете сигурна, ще му направя забележка.
— Разчитам на вас! Приятно къпане.
Рен влезе в апартамента, постави на масата вестник и един голям плик, пълен с кроасани. После се обърна към Матилда, която беше останала сама в стаята.
— Ако един ден реша да преобразувам къщата си в Bed & Breakfast25, а знае ли човек, то подобни закуски биха навредили на бъдещата ми клиентела. Я, гълъбчетата се събудили!
— В стаята са! — уточни Матилда, вдигайки нагоре очи.
— Когато й казах, че противопоставянето на всичко води до нищо, тя явно ме е разбрала съвсем буквално.
— Надявам се, вече си видяла животното голо до кръста!
— Не, но нали знаеш, на моята възраст дали ще е звяр или шимпанзе, вече не е от голямо значение.
Рен постави кроасаните в една голяма чиния и учудено погледна сакото на Лукас.
— Кажи им да не посещават бояджията на ъгъла, той ми е приятел. Добре де, слизам.
И изчезна надолу по стълбите.
София и Лукас седнаха на масата, на която Матилда се бе настанила, и закуската започна. Когато Лукас погълна и последната виенска кифличка, те разтребиха кухнята и настаниха удобно Матилда в леглото. София реши да вземе Лукас със себе си на доковете. Тя свали своя дъждобран от закачалката, а той с отвращение погледна изпокъсаното си сако. Матилда му намекна, че риза с един ръкав би било нещо доста екстравагантно за този квартал. В багажа си имаше мъжка риза и обеща да му я даде назаем, при условие че й я върне в прилично състояние, за което той благодари. Няколко минути по-късно те бяха вече на изхода и точно в този момент гласът на Рен ги спря. Тя стоеше изправена в средата на коридора, поставила ръце на хълбоците си, и втренчено гледаше Лукас.
— Ако питате мен, не е първа младост, макар че десенът тип „Уелският принц“ никога няма да стане демоде. И още нещо, туидът държи много топло!