Тя помогна на Лукас да облече сакото, което като че бе шито по негова мярка, и погледна София с крайчеца на окото си.
— Не се опитвай да научиш на кого е принадлежало! На моята възраст човек прави каквото си поиска със своите спомени.
В този момент се преви на две, опирайки се на перваза, и направи смешна гримаса. София се втурна към нея.
— Какво ти е, Рен?
— Нищо особено, само незначителна болка в корема, така че не се притеснявай.
— Изглеждаш бледа и имаш отпаднал вид!
— От десет години не съм се пекла на слънце, а и на тия години, нали знаеш, нормално е да се събудя уморена. Не се притеснявай.
— Не искаш ли да те заведа на лекар?
— Само аз му липсвам! Нека си стоят вкъщи тези доктори, и аз ще си остана у дома! Единствено по този начин ще се разбера с тях.
Тя им направи знак с ръка, с който искаше да каже: „Хайде, вървете, струва ми се, че и двамата бързате, тръгвайте.“
София се поколеба, преди да изпълни заръката й.
— София?
— Да, Рен?
— Мисля, че ще мога да ти покажа албума, който толкова искаше да видиш. Снимките са някак си особени, затова бих искала да ги разгледаш на залез-слънце. Светлината през тази част на деня им придава по-изразителен вид.
— Както кажеш, Рен.
— Ела в пет часа следобед и бъди точна, разчитам на теб.
— Разбира се, че ще дойда, обещавам.
— А сега изчезвайте и двамата. Достатъчно ви задържах с моите глупави истории! Лукас, грижете се за това сако… Трябва да знаете, че държах много на мъжа, който някога го носеше.
Когато колата се отдалечи, Рен спусна завесата на прозореца и продължи сама да си мърмори, подреждайки един от огромните букети, поставени на масата.
— Храната, къщата, останало е само бельото!
Те се спуснаха по Калифорния Стрийт. На светофара на пресечката с Полк Стрийт спряха успоредно на колата на инспектор Пилгиц. София спусна стъклото и го поздрави. Той слушаше някакви новини по радиото.
— Не знам какво ги е прихванало тази седмица, но изглежда, че всички са полудели, това е петото сбиване, което прераства в безредици в Чайнатаун. Съжалявам, но трябва да тръгвам, желая ви приятен ден — каза той и потегли.
Колата на полицая зави наляво с виеща сирена, тяхната спря десет минути по-късно в началото на кей 80. Те гледаха стария товарен кораб, който равнодушно се клатеше във водата.
— Може би идеята ми да те взема със себе си ще ни позволи да избегнем най-лошото! — каза София.
В погледа на Лукас се четеше безпокойство.
— Къде искаш да ме заведеш?
— При своите!
— И как мислиш, че ще стане това! Може би с благословията на Светия Дух? — отговори иронично Лукас.
— Когато някой не иска да се върне при своя работодател, трябва да направи всичко възможно, за да го изгонят. Направи така, че да те уволнят!
— Чела ли си автобиографията ми? Мислиш ли, че мога да я изтрия или да я пренапиша за четирийсет и осем часа? И как си представяш, че твоите хора ще ме приемат, с отворени обятия, преизпълнени с любов и добри намерения? София, едва прекрачил прага на твоята обител, цяла орда пазители ще се спуснат подире ми и ще ме изпратят там, откъдето идвам. Съмнявам се, че ще ми осигурят транспорт първа класа.
— Обрекох душата си на другите, винаги съм се стремяла да ги убедя, че не трябва да се предават. Така че сега е мой ред да бъда щастлива. Раят не означава да си сам и смятам, че съм го заслужила!
— Искаш невъзможното, отпорът ще бъде голям, никога няма да ни оставят да се обичаме.
— Понякога е достатъчно да имаш малко надежда, да дадеш някакъв знак. Само ти можеш да решиш дали ще се промениш, Лукас, и ако наистина го желаеш, покажи им, че имаш воля.
— Така бих искал това, което казваш, да е вярно и в същото време да е толкова лесно.
— Тогава опитай, умолявам те!
Лукас не отговори. Той се отдалечи на няколко крачки и се спря до ръждясалия мостик на големия кораб. При всяко опъване на въжетата се чуваше ужасно скърцане, което придаваше на Иалпарезо вид на вързано животно, борещо се за своята свобода и същевременно за последния си пристан: едно голямо крушение в открито море.
— Страх ме е, София…
— Мен също. Остави ме да те отведа в моя свят, там ще направлявам всяка твоя стъпка. Ще съм до теб, когато се събуждаш и когато заспиваш. Ще изтрия цялото ти минало, ще излекувам всичките ти рани. Когато те обземе гняв, ще ти завържа ръцете на гърба, за да не би да ти дойде наум да сториш някому лошо, ще залепя устата си за твоята, за да заглуша виковете ти, и повече нищо не ще бъде както преди. И ако понякога се чувстваш самотен, знай, че самотни ще сме и двамата.