Той я прегърна, прокара пръсти по бузата й и прошепна на ухото й с плътния си глас:
— Дори не предполагаш по какви пътища съм минал, за да дойда до теб. Аз самият знаех много малко неща, София, често се обърквах, но всеки път започвах отново, по-радостен и по-горд отпреди. Бих искал времето да спре, за да мога да го изживея, да те преоткрия и да те обичам така, както заслужаваш да бъдеш обичан, но, за жалост, това време ни свързва, без да ни принадлежи. Идвам от общество, където всичко се отъждествява с една личност. Всичко е едно цяло; аз съм злото, а ти доброто, аз съм твоят антипод, но знам, че те обичам, така че само ми кажи какво искаш от мен.
— Твоето доверие.
Те напуснаха пристанищната зона и поеха нагоре по Трета улица. София търсеше оживено място, пълно с минувачи и автомобили.
Блез влезе в големия офис, пребледнял и премалял от страх.
— Като се има предвид, че и аз се интересувам от шахмат — извика Президента, кръстосвайки надлъж и шир огромната остъклена ниша, — искам да чуя още веднъж твоята теория за „мата“.
Блез придърпа към себе си един огромен черен фотьойл.
— Остани прав, идиот такъв! Не, по-добре е да седнеш, защото колкото по-малка част виждам от теб, толкова по-добре се чувствам! И така, с две думи, целият ни елит реши да смени посоката?
— Президенте.
— Млъквай! Да съм ти дал думата? Да не би да си прочел по устните ми, че моите уши искат да чуят звука на противния ти глас?
— Аз…
— Млъквай!
Президента викаше толкова силно, че Блез се смали с цели пет сантиметра.
— И дума да не става да го изгубим за нашата кауза — поде Президента. — Не трябва дори да си помисляме, че можем да капитулираме. Очаквах тази седмица цяла вечност и не ще позволя на едно нищожество като теб да пропилее всичко! Не знам как си си представял ада до този момент, но съвсем скоро ще ти създам напълно нови виждания за него! Да не си посмял да говориш! Постарай се да не забелязвам мърдането на гнусните ти устни. А сега искам да знам, имаш ли някакъв план?
Блез взе един лист и набързо надраска няколко реда. Президента грабна хартията и започна да чете, отправяйки се към срещуположния край на масата. Ако имаше нарушение в регламента, двубоят можеше да бъде прекратен и тогава ще трябва да се играе отново. Блез му предлагаше да оттеглят Лукас преди края. Побеснял, Луцифер смачка листа и го запрати в лицето на Блез.
— Лукас ще ми плати скъпо за това. Доведи го тук преди настъпването на нощта и знай, че това е последният ти шанс!
— Той няма да дойде доброволно.
— Искаш да кажеш, че неговата воля стои над моята?
— Искам да кажа, че той трябва да умре…
— … Нека не забравяме една малка подробност… Това вече отдавна е факт, глупако!
— След като един куршум е успял да го засегне, значи съществуват и други начини да се справим с него.
— Тогава ги открий, вместо да дрънкаш глупости.
Блез мигом изчезна. Беше пладне. Денят щеше да свърши след пет часа, а не му оставаше много време, за да напише клаузите на един страшен договор. Да организира убийството на своя най-добър агент, нямаше да е лесна работа.
Фордът бе паркиран на кръстовището на Полк и Калифорния, едно наистина оживено място. В този час на деня потокът от автомобили беше непрекъснат. София предупреди един възрастен мъж с бастун, който се готвеше да мине по пешеходната пътека, да внимава. От друга страна, времето, отделено за пресичане на четирите платна, беше твърде кратко.
— И какво ще правим сега — попита отегчено Лукас.
— Помогни му! — отговори тя, посочвайки с пръст възрастния пешеходец.
— Шегуваш ли се?
— В никакъв случай.
— Искаш да придружа някакъв си старец от едната до другата страна на пътя? Та това не е никак сложно…
— Тогава направи го!
— Добре, ще го направя — каза Лукас, отдалечавайки се бавно.
Той се доближи до мъжа и веднага след това се върна.
— Не виждам ползата от всичко това.
— Какво, да не би да предпочиташ да започнем, прекарвайки целия следобед в грижа за болните? Това също не е сложно. Достатъчно е само да им помагаме да оправят тоалета си, да получават съобщенията си, да ги успокояваме относно развитието на състоянието им, да седим до тях и да им четем вестници…