Превъзбуден, Блез взе слушалката и каза да му дадат Президента или, по точно, да го предупредят веднага за неговото посещение. Той изтри ръцете си в панталоните и извади касетата от касетофона. После със ситни стъпки се отправи към дъното на коридора. Вървеше толкова бързо, колкото му позволяваха късите крака. Гледан отстрани, Блез приличаше на истински паток. Още с първото почукване той отвори вратата и влезе в офиса на Президента, който го посрещна с вдигната във въздуха ръка.
— Млъкни! Вече всичко знам!
— Значи имах право! — не успя да се сдържи Блез.
— Може би! — високомерно отвърна Президента.
Блез подскочи от радост и с всички сили удари с юмрук по дланта си.
— Ето вашите шах и мат! — ликуваше той. — Както вече ви казах, Лукас е истински гений! Той привлече най-елитния им агент за нашата кауза, каква нечувана победа! — Блез преглътна, преди да продължи: — Трябва незабавно да прекратим започнатата вече процедура и затова ми е нужен вашият подпис.
Луцифер стана и се насочи към остъклената ниша.
— Бедни ми Блез, толкова си глупав, че понякога се питам дали присъствието ти тук не е плод на твоята грешна ориентация. В колко часа трябва да бъде изпълнен договорът?
— Експлозията ще се състои точно в деветнайсет часа — отговори той, поглеждайки плахо часовника си.
… Оставаха им точно четирийсет и две минути, за да прекратят операцията, която Блез щателно бе подготвил.
— Нямаме никакво време за губене, Президенте!
— Напротив, разполагаме с неограничено време, ще подсигурим нашата победа, без да поемаме какъвто и да било риск. Няма да променяме нищо от това, което е предвидено… с изключение на една малка подробност… — добави Сатаната, потърквайки се по брадичката — ще ги доведем и двамата точно в пет часа.
— Но каква ще е реакцията на нашите противници? — попита Блез, ставайки все по-неспокоен.
— Инцидентът си е инцидент! Доколкото ми е известно, не аз съм измислил случайността. Подготви се да ги приемем в уговорения час, имаш на разположение четирийсет минути!
Кръстовището на Бродуей и Колъмбъс Авеню открай време беше предпочитаното място за всички човешки пороци: наркотици, женски и мъжки тела, изоставени от живота, се продаваха там, скрити от недискретни погледи. Лукас паркира в началото на тясна и тъмна уличка. Под едно паянтово стълбище млада проститутка изтърпяваше наказанието, което в момента нейният сутеньор й налагаше.
— Погледни добре — каза Лукас. — Ето го моя свят, другото лице на човешката природа, света, който винаги си искала да победиш. Хайде, опитай се да откриеш твоето добро сред тази купчина мръсотия, отвори широко очите си и ще видиш гнилостта, упадъка, насилието в най-чистата им форма. Курвата, която умира пред теб, се оставя да бъде опетнена и смазана от бой, без да окаже каквато и да е съпротива на този, на когото е била продадена. На нея, както и на тази Земя, й остават още няколко мига живот, още няколко удара и тя ще предаде грешната си душа. Ето смисъла на този ужасен облог, който ни свързва. Искаше да те науча на злото, София? Нужен ми е един-единствен урок и той с цялото си измерение ще ти принадлежи и в същото време завинаги ще те поквари. Пресечи тази уличка. Приеми, че не трябва да се месиш, и ще видиш колко е лесно, нужно ти е само нищо да не правиш; стори като тях, обърни гръб на цялата тази мизерия, а аз ще те чакам от другата страна; когато пристигнеш там, вече няма да си същата. Това пътуване ще те отведе от единия към другия свят, без никаква надежда да се върнеш обратно.
София слезе от колата, която се отдалечи. Тя тръгна в мрака и след всяка стъпка тялото й натежаваше все повече и повече. Погледна в далечината и с всички сили се опита да устои на силата, която я тласкаше назад. Под краката й улицата се губеше някъде в безкрая. Приличаше на килим, покрит с всевъзможни боклуци, търкалящи се по разбития паваж.
Стените бяха тъмносиви, тя видя Сара, проститутката, смазана от боя, който нейният сутеньор й нанасяше. Устните й бяха разкъсани от многобройните рани, от които се стичаше кръв, толкова черна, колкото смъртта, главата й се олюляваше, гърбът й беше целият в рани, ребрата й се пукаха едно след друго под напора на тежките удари, но изведнъж тя реши да се съпротивлява. Бореше се, за да не падне, за да не се остави на произвола на ударите, които всеки момент щяха да отнемат и малкото живот, който й оставаше. Юмрукът, ударил челюстта, изпрати главата й право в стената, шокът беше страшен, сътресението във вътрешността на черепа й — ужасно.