Сара я видя, видя я като последен лъч надежда, като чудо, предложено на тази, която винаги е вярвала в Господ. Тогава София стисна зъби и юмруци, мина покрай нея и намали хода си. Зад нея проснатата на земята жена не намираше сили дори да извика. София не виждаше ръката на мъжа, която застрашително се издигаше над главата на уличницата. С премрежени от сълзи очи, с неописуемо главоболие, тя разпозна на другия край на уличката сянката на Лукас, който я очакваше със скръстени ръце.
Тогава се спря. Цялото й тяло като че ли замръзна и едва успя да намери сили да извика неговото име. Викът, който се изтръгна от гърлото й, беше толкова силен, че учуди самата нея, извика така силно, че гласът й раздра цялата тишина на този мрачен свят, огласи и най-тъмните кътчета на тази земя и всичко това се случи за части от секундата, време, за което никой не си даде сметка. Лукас се затича към нея, подмина я, улови мъжа и го хвърли на земята. Последният стана и се насочи към него. Гневът на Лукас беше неописуем и тялото на насилника бе пречупено на две. Губейки кръв, в този момент то издаваше трагедията на своята победена арогантност, на последното насилие, което го отнасяше към смъртта.
Лукас приклекна към бездушното тяло на Сара. Напипа пулса й, после я вдигна от земята.
— Ела — каза той на София с мек глас. — Нямаме много време за губене, ти познаваш по-добре от всеки друг пътя към болницата. Пред вид състоянието ти, аз ще карам, а ти ще ме направляваш.
Те положиха младата жена на задната седалка, София извади сигналната лампа от кутията и пусна сирената. Беше четиринайсет часът и трийсет минути. Фордът се движеше с пълна скорост към Сан Франциско Мемориал Хоспитал. Щяха да бъдат там след не повече от петнайсет минути.
Още с пристигането им в интензивното отделение Сара веднага бе предадена на грижите на двама лекари, единият от които реаниматор. Имаше счупвания в областта на гръдния кош. Радиограмите на черепа показваха кръвонасядания в оксипиталната му част без сериозни мозъчни увреждания, но с многобройни рани по лицето. По-късно скенерът щеше да покаже, че животът на жената е вън от опасност. С две думи, беше се разминала на косъм със смъртта.
Лукас и София напуснаха паркинга.
— Пребледняла си като мъртвец. Не ти го удари, а аз.
— Провалих се, Лукас, оказа се, че не съм по-способна от теб да се променя.
— Щях да те намразя, ако беше успяла. Харесвам те такава, каквато си, скъпа, а не такава, каквато би станала в стремежа си да се адаптираш към моите изисквания. Не искам да се променяш.
— Защо тогава беше всичко това?
— За да разбереш, че моето различие е същевременно и твое, за да разбереш, че не трябва да ме съдиш, така както и аз не те съдя, защото тази разлика, която ни отдалечава един от друг, може в един момент да изиграе важна роля за нашето сближаване.
Тя погледна вградения в таблото на автомобила часовник и подскочи.
— Какво има?
— Щях да наруша обещанието си, което тази сутрин дадох на Рен, а това ще я накара да страда. Знам, че вече е приготвила чай, че цял следобед е пекла сладкиши и ме очаква.
— Не е толкова страшно, ще те разбере и няма да ти се сърди.
— Да, но в крайна сметка ще бъде разочарована, заклех й се, че ще бъда точна, това е много важно за нея.
— За колко часа ви е срещата?
— Точно за седемнайсет часа.
Лукас погледна часовника си. Беше пет без десет, а трафикът през това време на деня не оставяше почти никаква надежда на София да спази обещанието си.
— В най-добрия случай ще закъснееш с петнайсет минути.
— Тогава ще е много късно. Слънцето вече ще е залязло. Рен се нуждаеше от светлината на слънчевия залез, за нея тя представляваше една своеобразна подкрепа, нещо като претекст да ми разкрие някои страници от своите спомени. Положих толкова усилия, за да накарам сърцето й да се отвори, така че в този момент трябваше да съм до нея. Вече не ставам за нищо.
Лукас погледна часовника си и я погали по косата.
Ще си направим едно малко състезание със светеща лампа и виеща сирена, остават ни точно седем минути до срещата, които едва ли ще са достатъчни, за да сътворим вечността. Сложи си колана!
В този момент фордът излезе от потока автомобили и с пълна скорост изкачи Калифорния Стрийт. В северната част на града всички светофари на преките на Калифорния Стрийт улици се осветиха в червено, като по този начин образуваха една огромна, свободна за преминаване зона.