— София, знай, че няма връщане назад. Предполагам, че добре съзнаваш какво вършиш.
— Благодаря ти за всичко, Пиер.
Той поклати глава и дръпна една голяма ръчка, прикрепена към дълга верига. Камбаните на Грейс Катидрал забиха и София и Лукас едва успяха да се промъкнат през тесния коридор, преди всички врати на голямата зала да се затворят.
Няколко мига по-късно те излязоха през малък отвор и се озоваха на непознато място.
Слънцето галеше със своите лъчи малката уличка, от двете страни на която се издигаха триетажни и четириетажни сгради с потъмнели фасади. Лукас се огледа наоколо и стана неспокоен. Тя се обърна към първия срещнат:
— Говорите ли нашия език?
— Да не ме мислите за луд?! — сърдито отговори човекът и се отдалечи.
София не се отказа и се приближи към един пешеходец, който пресичаше улицата.
— Търся…
Дори не успя да довърши фразата си. Мъжът вече беше на отсрещния тротоар.
— Хората тук са доста общителни за жители на свещен град! — иронично подметна Лукас.
София даже не се замисли, когато заговори трети човек. Облеченият от главата до петите в черни дрехи мъж по всяка вероятност беше свещенослужител.
— Отче — попита го тя, — можете ли да ми посочите пътя за планината Синай?
Свещеникът се изкашля, вдигна рамене и отмина. Облегнат на уличен стълб, Лукас стоеше със скръстени ръце и й се усмихваше. София се обърна към една жена, която вървеше право към нея.
— Госпожо, търся планината Синай.
— На интересна ли се правите, госпожице — отвърна тя и се отдалечи.
София се приближи към търговеца в отсрещния магазин за осолена риба, който подреждаше стоката си и разговаряше с един доставчик.
— Добър ден. Може ли някой от вас да ми каже как да отида до планината Синай?
Двамата мъже учудено се спогледаха и продължиха своя разговор, без да й обръщат ни най-малко внимание. Докато пресичаше улицата, един автомобил едва не я блъсна.
— Тук всички са много мили — тихо прошепна Лукас.
София се въртеше в кръг, търсейки безнадеждно помощ. В един момент усети, че я обзема гняв, взе празна каса изпод сергията на търговеца, слезе до кръстовището, качи се на импровизираната естрада, сложи ръце на хълбоците си и започна да крещи:
— Някой тук ще ми отдели ли поне малко внимание? Имам един много важен въпрос!
Всички около нея се спряха и учудено я загледаха. Петима мъже, които вървяха в кортеж, се приближиха и хорово я попитаха:
— Какъв е въпросът? Ние имаме отговор!
— Трябва да отида до планината Синай. Много е спешно!
Равините направиха кръг около нея. Разговаряха помежду си, правеха неразбираеми жестове, сочейки в различни посоки. Тогава някакъв нисък на ръст мъж се промъкна между тях и се доближи до София.
— Последвайте ме — предложи той, — с кола съм и мога да ви закарам.
Човекът незабавно се отправи към стария форд, паркиран само на няколко метра от мястото на разговора. Лукас се присъедини към тях.
— Побързайте — подкани ги мъжът, отваряйки вратите на автомобила, — трябваше веднага да кажете, че е спешно.
Те седнаха на задната седалка и колата мигом потегли. Лукас се огледа наоколо, сбърчи вежди и прошепна на ухото на София:
— Би било по-разумно да полегнем върху седалката. Ще бъде глупаво от наша страна, ако ни заловят сега, когато сме толкова близо до целта.
Младата жена нямаше никакво желание да спори с него. Лукас се сви в едната страна и тя постави глава върху коленете му. Шофьорът ги погледна в огледалото за обратно виждане. Лукас широко му се усмихна.
Колата летеше с пълна скорост, разтърсвайки силно своите пътници. На едно кръстовище, половин час по-късно, шофьорът рязко удари спирачки.
— Искахте планината Синай, ето ви Синайската планина! — каза мъжът и очарован се обърна към тях. София се изправи и учудено го погледна, той протегна ръка към нея.
— Вече? — Мислех, че е много по-далеч.
— А то било толкова близо — отвърна й шофьорът.
— Защо ми подавате ръка?
— Защо ли? — извика той, повишавайки тон. — Защото от Бруклин до Мадисън Авеню 1470 това прави точно двайсет долара, ето защо!
Тя погледна през стъклото с широко отворени очи. Огромната фасада на Маунт Синай Хоспитал в Манхатън се издигаше пред нея.
Лукас въздъхна.
— Съжалявам, не знаех как да ти го кажа.