Той плати на шофьора и поведе със себе си безмълвната жена. Така вървяха до една малка пейка, разположена под навеса на близката автобусна спирка. Тя седна, като продължаваше да мълчи.
— Объркала си ключовете, това е всичко. Вместо този за планината Синай си взела ключа за храма „Йерусалим“ в Ню Йорк.
Той коленичи пред нея и я хвана за ръцете.
— София, престани… Те не успяват да решат съдбата на света вече хилядолетия наред, а ти мислиш, че ние с теб можем да го направим само за седем дни. Утре на обяд ще ни разделят. Да не губим нито минута от времето, което ни остава. Познавам добре града, нека да направя от този ден един момент от нашата вечност.
Той я поведе след себе си и двамата слязоха по Пето авеню по посока на Сентрал Парк.
Отведе я в един малък ресторант в района на Вилидж. Градината зад него беше пуста през това време на годината. Поръчаха си празничен обяд. После се отправиха към Сохо, като по пътя си не пропуснаха нито един бутик, десет пъти смениха дрехите си, оставяйки предишните на бездомниците, които се шляеха по тротоарите. Към пет часа й се прииска да завали дъжд; той я поведе надолу по рампата на някакъв паркинг. После постави запалката си под една противопожарна тръба и двамата изкачиха обратно алеята, наслаждавайки се на неповторимия порой. Избягаха, когато чуха първите сирени на пожарникарските коли. Изсушиха се пред решетката на огромен въздушен екстрактор, след което се подслониха в една от залите на намиращия се в близост киносалон. Какво значение имаше краят на филмите, за тях важно бе единствено началото. Смениха седем зали, без да изпуснат дори една пуканка, тичайки из коридорите на киното. Когато излязоха на Юнион Скуеър, вече се бе стъмнило. Едно такси ги остави на ъгъла на Петдесет и седма улица. Те влязоха в някакъв огромен магазин, който работеше до късно. Лукас избра за себе си черен смокинг, тя се задоволи с модна рокля.
— Извлеченията се правят в края на месеца! — прошепна й той на ухото, докато тя се колебаеше дали да вземе и епитрахил26.
Излязоха отново откъм страната на Пето авеню и прекосиха залата на големия дворец, който се издигаше в непосредствена близост до парка. Изкачиха се на последния етаж. Масата, на която ги настаниха, предоставяше чудесен изглед. Опитаха всички ястия, които тя не познаваше. Най-много я заинтригуваха десертите.
— Отразява се на фигурата чак след време — каза тя, избирайки от менюто шоколадово суфле.
Беше единайсет вечерта, когато влязоха в Сентрал Парк. Времето беше меко. Вървяха по една алея, от двете страни на която се издигаха лампи, и седнаха на пейка, разположена под голяма върба. Лукас свали сакото си и покри с него раменете на София. Тя погледна малкия каменен мост, който се извисяваше над алеята, и каза:
— В града, където исках да те отведа, има една голяма стена. Хората пишат желанията си на листчета и ги поставят между камъните. Никой няма право да ги мести оттам.
Един бездомник премина по алеята, поздрави ги и силуетът му се изгуби в полумрака под арката на малкия мост. За известно време и двамата мълчаха. Бяха вдигнали очи към небето, огромна кръгла луна пръскаше наоколо сребриста светлина. Хванаха се за ръце, Лукас целуна дланта на София, вдъхна аромата на кожата й и промълви:
— Един-единствен миг, прекаран с теб, струва колкото всички вечности.
Тя се притисна до него.
После Лукас взе София в обятията си и под прикритието на нощта нежно я люби.
Жул влезе в болницата. Отиде до асансьорите, без никой да го забележи. Ангелите проверители знаеха как да стават невидими, когато се налагаше… Той натисна бутона за четвъртия етаж. Когато мина покрай дежурната стая, медицинската сестра не забеляза силуета, който се промъкваше в полумрака на коридора. Спря се пред една врата, оправи си туидовия панталон с десен тип „Уелският принц“, почука леко и влезе на пръсти.
Приближи се, повдигна воала, покриващ леглото, където Рен спеше, и седна до нея. Разпозна сакото в гардероба и се развълнува. После погали Рен по лицето.
— Толкова ми липсваше — прошепна Жул. — Десет години, прекарани без теб, бяха прекалено дълго време.
Целуна я по устните и малкият зелен екран върху нощната масичка отрази промяната във физическото състояние на Рен Шеридан под формата на една дълга непрекъсната линия.
Сянката на Рен се вдигна от леглото и двамата, хванати за ръце, напуснаха стаята…
… В Сентрал Парк беше полунощ и София заспиваше на рамото на Лукас.