Скоро на вратата се почука три пъти, Господина погледна към нея и седна на края на масата. С хитър поглед се обърна към Михаил:
— Покажи ми все пак какво криеш в тези папки.
Объркан, верният му помощник се приближи и постави пред него една картонена папка. Господина я отвори и започна да разлиства. Очите му светнаха. Образувалите се по челото му бръчки издаваха нарастващия интерес, предизвикан от това четиво. Той обърна и последната страница и внимателно разгледа серията от снимки, прикачени към досието.
Руса — снимана сред алеята на едно старо пражко гробище; кестенява — тичаща покрай каналите на Санкт Петербург; рижа — застанала с повишено внимание под Айфеловата кула; късо подстригана — в Рабат; с дълги и развети от вятъра коси — в Рим; накъдрена — на площад „Европа“ в Мадрид; с коси от кехлибар — по малките улички на Танжер — тя беше все така очарователна. В профил или анфас, нейното лице винаги запазваше ангелските си черти. С изпитателен поглед Господина посочи единственото място, където София бе излязла с разголено рамо. Там едва забележим детайл прикова вниманието му.
— Това е само малка рисунка — побърза да каже Михаил със скръстени отпред ръце. — Чифт миниатюрни криле и нищо повече. Кокетност, татуировка… сигурно така е модерно? Но може да се изтрие.
— Виждам, че са криле — проехтя гласът на Господина. — Къде е тя сега, кога мога да я видя?
— Чака ви отвън.
— Тогава й кажи да влезе!
Михаил излезе от офиса и отиде да доведе София. По пътя й даде някои наставления. Предстоеше й да се срещне с големия началник и събитието беше от изключително значение, така че кръстникът й се боеше и заради самата нея… А тя трябваше да успее да контролира страха си по време на целия разговор. Щеше да се задоволи само със слушане и да говори единствено когато Господина й зададеше въпрос, на който нямаше да отговори самият Той. Забранено беше да го гледа в очите. Михаил въздъхна и отново продължи:
— Вържи си косите отзад и се дръж изправена! И още нещо, ако трябва да говориш, всяко твое изречение да завършва с Господине… — Михаил втренчи поглед в София и се усмихна. — … и в крайна сметка забрави всичко, което току-що ти казах. Бъди такава, каквато си! Само така можеш да спечелиш симпатиите му. Именно заради тези твои качества му предложих кандидатурата ти и съм убеден, че точно заради тях Той те избра. Чувствам се изтощен. Подобни дела вече не са за моята възраст.
— Избрана за какво?
— Ще разбереш след малко, хайде, поеми си въздух и влизай. Днес е големият ти шанс… и изплюй веднъж завинаги тази дъвка от устата си!
София не можа да се сдържи и леко се поклони.
С изсеченото си лице, с величествените си ръце, със снагата си и тежкия си глас Господ бе още по-величествен, отколкото си го представяше. Тя дискретно постави дъвката под езика си и почувства неописуема тръпка, която премина по цялото й тяло. Господина я покани да седне. Тъй като по думите на нейния кръстник (знаеше, че София така нарича Михаил) тя беше един от най-квалифицираните агенти в неговата Обител, Той възнамеряваше да й повери най-важната мисия, която Агенцията някога е предприемала. Погледна я и тя наведе глава.
— Михаил ще ти връчи документите и ще ти даде необходимите инструкции за перфектното извършване на операциите, за чието изпълнение единствено ти ще носиш отговорност…
Тя нямаше право на грешки и времето бе ограничено… Имаше седем дни, за да успее.
— … покажи въображение и талант. Знам, че не ти липсва нито едното, нито другото. Бъди изключително дискретна. Знам също, че си много ефикасна…
Гласът му бе наставнически, никога досега една операция не е заемала такова важно място в делата на Агенцията. Понякога му беше невъзможно да си даде сметка до каква степен се бе оставил да бъде въвлечен в този невероятен облог.
— … да, мисля, че го знам! — добави Той.
Предвид важността на операцията, тя щеше да поддържа връзка единствено с Михаил, а в случай на крайна нужда или отсъствие от негова страна трябваше да се обърне към самия Него. Това, което Господина щеше да й разкрие, по никакъв начин не трябваше да излиза извън стените на тази стая. Той отвори своето чекмедже и извади оттам един ръкопис, под който бяха поставени два подписа. Текстът описваше протичането на очакващата я уникална мисия.