— Миличка, имам нужда да вляза в теб — изстена, като разкопча дънките си, позволявайки на твърдината между краката му да достигне максималните си размери. Сега можех да го огледам по-внимателно. Дааа, нищо чудно, че задникът ме наболяваше. Пенисът му беше огромен. Не си направи труда да ми свали бикините, а просто ги избута настрани с грубите си, жадни ръце. Бях еднакво развълнувана и ужасена, че в рамките на няколко часа бях успяла да му въздействам по този начин. За момент се замислих за преобразяването си и умствено си стиснах ръката за точните попадения.
Бутна ме да легна на леглото и насочи пениса си между бедрата ми.
— Отсега нататък си моя — каза и се тласна навътре в мен с такава сила, че извиках. Помпеше силно и бързо, навън и навътре, а мозъкът ми започна да води ожесточена битка с тялото ми. Толкова много противоположни емоции се бореха за вниманието ми, че се чувствах като претоварена.
„Оххх.“
Отворих очи, видях го над мен и моментално се превърнах в уплашеното и кървящо петнадесетгодишно момиче.
„Не. Не мисли за това. Представяй си, че е някой друг. Спомни си за какво си дошла.“ Възхитителният успех на измамата ми събуди нещо похотливо ниско в корема ми и аз се разтресох от насладата, която ме бе обгърнала напълно. Да. Сега вече беше по-добре.
Пресегнах се и обвих ръце около врата му, като самата мисъл за коварната ми постъпка бе достатъчна да ме докара до оргазъм.
— Толкова е хубаво — изстенах и той се усмихна, мислейки си, че той беше този, който ме чукаше, а в действителност беше точно обратно.
Беше умел любовник. Нямах с кой да го сравня, освен с първата ми училищна любов в Небраска, но докато се носех по вълната от наслада и лъжи към ръба на кулминацията, не можех да направя нищо друго, освен да извикам от удоволствие.
По-късно лежахме на леглото и се опитвахме да успокоим препускащите си сърца. Погледнах го с крайчеца на окото си и го хванах да ме запя втренчено.
— Къде си била през всичките тези години, миличка? — попита, като плъзна ръцете си по гърдите ми и между краката ми. Допирът му беше навсякъде, по цялото ми тяло, маркирайки ме като негова, притежание, което вече бе имал.
Усмихнах се свенливо.
— Вероятно в училище — изкикотих се.
— Хайде сега — отговори игриво. — Не ми казвай, че се налага да ти доказвам, че възрастта не е от значение?
— Мисля, че преди малко направи точно това — издишах аз.
Лежахме мълчаливо за няколко свещени мига, което ми даде време да помисля. Да изготвя план.
Гласът на Дорнан разцепи тишината и разруши моментното ми убежище.
— Имам само още един въпрос към теб, малката.
Един въпрос. Звучеше лесно. Обърнах се да го погледна и кимнах в очакване.
— Бившият ти. Как се казва?
Една малка, микроскопична лъжа.
— Майкъл — казах и фалшивата ми история премина като на лента пред фалшивите ми сини очи. — Майкъл Тревийн.
Той кимна с глава.
— Никога повече няма да те нарани. И защо няма да те нарани?
Усмихнах се замечтано, като си представих изражението му, когато щяха да му сложат оранжевият комбинезон и да затръшнат вратата на килията му завинаги. Може би щяха да го осъдят на смъртна присъда.
Трябваше.
— Защото — казах закачливо, докато проследявах с пръст контурите на устните му — съм твоя?
Шибанякът просто се засмя.
— С какво съм те заслужил? — прошепна.
След тези думи аз бях тази, която се заливаше от смях.
Глава девета
Израснах близо до океана. Преди да навърша петнадесет години нямах и представа, че съществуват хора, които могат да живеят, без да са видели морските вълни дори веднъж.
И тогава в една съдбовна нощ, бях принудена да избягам и да загърбя красотата на океана завинаги. Не бях виждала плаж в продължение на шест години. Бях затворена в пустиня без оазис, обградена от пръст и бури, преследвана от кошмари с облика на Дорнан Рос.
Затова, когато отворих очи след и без това неспокойният си сън, и видях брадясалото му лице да се надвесва над мен, не можех да спра вика, който излезе през устата ми.
— Хей, успокой се — каза той, хилейки се, сякаш бе спечелил шибаната лотария. — Кошмар?
Изправих се и отметнах чаршафите, само за да открия, че отдолу бях гола, а татуса ми бе зачервен и пареше. Елиът ме бе предупредил, че ще се случи. Но вместо да се опитвах да не мисля за болката, аз я приех с наслада. Пламтящата рана ми напомняше защо бях дошла.