Джейс ме погледна с любопитство, местейки погледа си нагоре и надолу по тялото ми. В този момент се зачудих дали няма да разбере коя бях в крайна сметка. Беше умен и проницателен, а аз сигурно не бях на повече от няколко невнимателни коментара, преди да събудя подозрението му.
— Косата ми щръква от тях — добавих, опитвайки се да измисля и други причини поради, които хората мразеха бурите. — Налага се да използвам пресата си за коса, понякога по три пъти на ден, когато е толкова влажно.
Джейс ме погледна така, сякаш не бях нищо повече от смачкана хлебарка на върха на обувката му. Свих се вътрешно под силата на объркания му от чувства поглед.
„Някога ме обичаше.“
Не можех да мисля за това сега. Може би никога.
Дорнан ме придърпа към себе си и постави ръцете си властно върху задника ми.
— Ще ми липсваш, малката — каза и засмука врата ми толкова силно, че изохках. Беше голям мъж, а ми правеше шибана смучка. Маркираше ме като негова.
Придърпах лицето му към моето и го целунах страстно, с Искам-да-те-чукам целувка, която сигурно бе усетил чак до пръстите на краката си. Потръпна леко, притискайки ме към себе си така, че усещах твърдият му член да се опира в татуса ми и повърхностно скритите белези.
— Трябва ли да тръгваш? — попитах сладникаво, след като се отделихме един от друг. — Та ние едва сега започнахме да се забавляваме.
— Охх — изръмжа Дорнан. — Ще ме убиеш, принцесо. Трябва да тръгвам, момчетата ме чакат. Ще се видим след ден-два.
Кимнах, опитвайки се да изглеждам тъжна, и изскимтях, когато ме шляпна отново по дупето.
— Пази я — каза и заби пръст в гърдите на Джейс. — Аз изчезвам.
Тръгна си, без да се обръща назад, и аз си отдъхнах моментално.
— Радваш се, че си замина? — Джейс попита мрачно.
За момент бях забравила, че е там. Господи. Наистина трябваше да съм по-внимателна.
— Гладна съм — обясних. — Единственото, което иска от мен този мъж, е да ме чука, а аз не съм яла от вчера на обяд.
Изгледа ме с толкова смразяващ поглед, че ми бе нужда цялата сила, която имах, да не се разпадна и да му кажа коя бях в действителност. Не изгарях от желание да съм в една стая с него. Да ми бъде детегледачка. Да ме преценява с поглед, все едно съм някоя курва.
Джейс се отправи към отвореното прозорче, което разделяше кухнята от трапезарията.
— Ей, Каръл, тук ли си? — попита с глас като на плюшено меченце, вместо просташкия тон, с който се обръщаше към мен.
Преди да осмисля чутото, една жена си показа главата зад ъгъла на кухненския праг и се усмихна.
— Здрасти, Джейс — каза, разрошвайки косата му. Преглътнах с усилие и се огледах за несъществуващия изход.
— Сами е пропуснала закуската. Дали ще е възможно да вземем малко зърнена закуска или нещо от килерчето с провизии?
Каръл избърса ръце в парцала и се усмихна, гледайки право към мен. Замръзнах на място като сърна срещу фарове.
Беше на четиридесет, но изглеждаше приблизително на петдесет. Животът, изпълнен с предозиране и насилие, бе изписан по лицето и с всяка една бръчка, която се спускаше надолу под големите й зелени очи. Тъмнорусата й коса, прошарена със сребърни нишки, беше прибрана в хлабав кок на главата й.
— Здравей, Сами — каза Каръл и протегна ръка. — Трябва да си нова тук. Мога да ти приготвя каквото пожелаеш — яйца? Препечени филийки?
— Зърнена закуска е добре — изписуках и стиснах ръката на майка ми.
Глава десета
Майка ми ме бе продала за пакетче кокаин.
Ето.
Казах го.
Беше ужасен родител, лъжкиня, курва и крадла. На седемнадесет, когато току-що била срещнала баща ми, забременяла с мен по случайност.
Докато растях, татко ми беше и баща, и майка. А в редките случаи, когато мама си беше вкъщи, не беше нищо повече от далечна по-голяма сестра, която ме биеше всеки път, когато направех някоя беля и която ми крещеше всеки път, щом заплачех. От малка се научих да сдържам сълзите си. Бях усъвършенствала безизразното си изражение на тригодишна възраст, същата година, в която се научих да излизам от кошарата, да дърпам стола, да си правя закуска и да звъня на 911, когато мама вземеше свръхдоза в банята. Беше ужасна майка, и все пак беше моята майка, и аз я обичах повече от всичко на света.
Денят, в който Дорнан ме бе взел — денят, в който „умрях“ — беше като всеки друг ден. Татко беше на работа във фабриката, а мама си дереше кожата, че няма пари за метамфетамин. Тогава чичо Дорнан почука на вратата, заобиколен от Чад и Макси. Бях дете на улицата и бях израснала сред живота в клуба. Виждах пистолетите, закачени на коланите им, очертаващи се под тънките блузи и кожените им якета.