— Защо дойде тук? — попита ме, като дишаше на пресекулки. Беше ядосан. Ядосан и в разгара на наркотичната атака.
„Придържай се към историята.“
— Нямах къде другаде да отида — казах откровено и наистина бе така. Нямах къде другаде да отида.
— Осъзнаваш ли какво направих за теб? Рискът, който поех?
Кимнах.
— Знам. Благодаря ти, че ме пазиш. — Думите се изливаха от устата ми, преди да съм имала шанс да ги осмисля. Бях готова да направя всичко, което поиска, само да махне пистолета от главата ми и да се успокои.
— Рискувах ВСИЧКО шибано заради теб, а ти изглеждаш така, сякаш не ти пука?
„О, боже. О-боже-о-боже-о-боже.“
— Пука ми — казах и направих единственото нещо, което се сетих, че може да го успокои. Хванах пениса му в ръка и започнах да го галя напред-назад, стискайки го здраво в юмрук. Успокои се на секундата, но не свали пистолета от челото ми. Погледнах го през мигли и видях, че лицето му все още е напрегнато, а тялото му трепери от насъбралата се енергия и висококачественият метамфетамин.
Трябваше да направя нещо. Притеглих пениса му към устата си и подразних долната страна на главичката му с върха на езика си. Тялото му продължаваше да се тресе, но този път изпъшка и свали пистолета до страната си, докато ме милваше по косата с другата си ръка.
Продължих да го галя с език, благодарна, че поне не се налагаше да го гледам. Представях си, че бяхме други хора, на някое друго място и това отчасти ми помагаше да продължа. Въздъхнах облекчено, когато чух пистолета да пада на пода и усетих как слага ръцете си от двете страни на главата ми.
— Миличка — изстена, поклащайки бедрата си в ритъм, за да насочи твърдият си пенис.
Поех го целия, доколкото можеше да се отвори устата ми и усетих как изведнъж тялото му се напрегна.
— Оххх — чух го да въздиша, докато топлата сперма се изливаше в гърлото ми. Заключих всяко едно мускулче по тялото си, за да се преборя с рефлекса, който ме караше да се давя. Внезапно се почувствах смазана от усещането за клаустрофобия и затвор, което се спускаше от устата ми чак до стомаха.
Дорнан залитна назад с доволна усмивка на красивото си лице. Преглътнах трудно и се огледах наоколо за нещо — каквото и да е — с което да премахна вкуса му от устата си. Забелязах наполовина изпитото си сутрешно кафе, което си стоеше невинно на нощното шкафче. Нямах представа как се бе озовало там. Грабнах чашата и отпих голяма глътка от студената течност, въздишайки с облекчение, когато сладко-горчивата течност се изля в устата ми. С крайчеца на окото си забелязах нещо върху чашата и погледнах отблизо.
Потръпнах.
Пласт кръв покриваше стиропора на места и аз изпуснах чашата на пода, сякаш ме бе опарила. Обърнах ръката си и видях, че малка част от кръвта бе останала по дланта ми. Отвратена избърсах петната в тъмните чаршафи и погледнах към Дорнан, който в рамките на десет секунди беше припаднал по лице на леглото.
Почистих ръката си и измъкнах чифт тесни дънки и широка черна тениска с щампа на череп и кости от куфара си в края на леглото. Облякох се набързо и излязох на пръсти от стаята по възможно най-тихият начин. Отправих се към покрива, като изкачвах стълбите по две. Имах нужда от чист въздух, иначе щях да закрещя.
Когато отворих аварийният изход, вече се бях задъхала шумно. Направих две крачки навън, когато осъзнах грешката си да дойда тук — на мястото, където бяха екзекутирали Майкъл. Опитах да се върна обратно и разбрах, че съм забравила да подпра вратата за да остане отворена. Мамка му. Бях залостена тук под изгарящото слънце и при размазаната по земята кръв. Поне бяха махнали тялото.
Не можех да погледна пода, иначе щях да повърна, а в стомаха ми не бе останало нищо. Бетонът все още беше мокър от нечии усилия да измие следите от убийството с маркуч и аз се замислих за кръвта на бедното момче, която сега покриваше на микроскопични детайли целият покрив. Концентрирах се върху морския бриз, блясъкът на следобедното слънце над мен и върху океана на няколко пресечки оттук, който плискаше вълните си мързеливо по пясъчния бряг. Облегната на стигащия до кръста ми парапет, бях забила пръсти в острите ръбове на тухлите и така се бях разсеяла с разкриващата се гледка, че за малко да падна през сградата, когато чух трясък зад мен.
Стресната се обърнах да видя откъде бе дошъл звука. Беше Джейс. Изглеждаше разтревожен. Когато го видях, ми се прииска да заплача, но се сдържах. Преглътнах горчивите сълзи и се обърнах отново към изгледа на Венис Бийч, неспособна или нежелаеща да го гледам — не бях сигурна кое точно.