— Израснах на подобно място — отговорих аз. — Точно като вкъщи е.
Не ми отговори, но видях изпълненият му с въпроси поглед. Изпълнен с притеснение. Изпълнен с минало.
— Хайде — казах аз. — Нека се махаме, преди баща ти да се е събудил.
Глава четиринадесета
Последвах Джейс надолу по стълбите и през кухнята. Не погледнах към обслужващото гише, тъй като не знаех дали ще се върна обратно. Последното нещо, което исках да видя, докато излизах, бе майка ми.
Бях изплашена. Бях забравила колко откачен беше Дорнан. И не можех да изтрия спомена за кръвта и остатъците от мозъка на бедното момче от съзнанието си.
Когато Джейс зави наляво по коридора, аз се поколебах.
— Хайде — каза той, — моторът ми е в тази посока.
— О! — отвърнах. — Мислех, че ще вземем кола или нещо подобно.
Той се ухили и ме изгледа от горе до долу.
— Намираме се в моторен клуб, Саманта, а не в шибан клуб на миниван.
— Нямам каска и яке. — Погледнах надолу към босите си крака. — Нито обувки.
Джейс просто се засмя и продължи да върви напред.
— Мислиш, че си първото момиче, което идва тук без каска, яке и обувки?
Е, нямах какво да отвърна в случая, затова просто присвих небрежно рамене.
Джейс плъзна масивната стоманена врата в края на коридора и ме подкани да вляза. Веднага бях ударена от смесената миризма на масло, кожа и пот. Огледах се наоколо, разглеждайки внушителната колекция „Харли Дейвидсън“, която беше разпределена на два-три реда навътре в гаража.
— Колко много мотори — въздъхнах, присвивайки очи от флуоресцентната светлина, която осветяваше просторното място.
Джейс се придвижи до огромната вана, пълна с каски, и ми направи знак да се приближа, когато измъкна една. Внимателно се промуших през лабиринта от метал, знаейки, че дори най-малкият удар по някой от моторите щеше да предизвика домино ефект в огромни пропорции.
Постави каската на плота до него и ми подаде чифт женски бели маратонки. Бяха с около размер по-големи от моя и аз се наведох да затегна връзките плътно, за да не ги загубя. След това го наблюдавах как взе едно износено, кафяво кожено яке от закачалката над плота и ми го подаде. Напъхах се в него и вдигнах ципа до брадичката си.
— Ето — каза той, намествайки отворената отпред каска на главата ми. — Как е тази?
Тъкмо щях да отговоря, когато вратата се отвори и силни гласове изпълниха тихата досега зала. Бяха двама от братята Рос — Чад, който бе запушил устата ми с ръка, когато виках и се молех за пощада, и Мики, четвъртият брат.
Разговаряха оживено и на всяка втора дума повтаряха „шибан“, докато не ме забелязаха.
— Хей, миличка — извика Чад, крачейки измежду моторите към нас. — Накъде си тръгнала?
Джейс го погледна без капка братска привързаност.
— Ще я разходя с мотора, Чад — каза рязко. — Нищо, за което да се притесняваш.
Чад се плъзна между брат си и мен, принуждавайки Джейс да отстъпи крачка назад. Гърдите му бяха притиснати в моите, но аз не помръднах, а го изгледах в очите през булото на ярките спомени и стиснах зъби.
— Съжалявам за малкото ти приятелче — каза с широка усмивка, която показваше, че изобщо не съжалява за нищо. Прокара пръста си надолу по ръката ми, от рамото до китката, и се ухили, когато се отдръпнах.
— Съжалявам за малката ти ръчичка — отвърнах аз, като не отместих поглед от неговия.
Усмивката му замря и за момент си помислих, че ще ме зашлеви. Вместо това се наведе напред така, че усещах дъха му върху лицето си. Миришеше противно сладникаво, като ананасовия вкус, който слагат в енергийните напитки с високо съдържание на кофеин.
— Знам какво си намислила — каза заплашително. — Мислиш си, че можеш да идваш тук просто защото се чукаш с татко? С мен няма да е толкова лесно, захарче. Тук си има правила.
Повдигнах вежди и се засмях, карайки го да се изнерви.
— Баща ти е толкова хлътнал по мен, че се съмнявам да обърне внимание на каквото там смяташ да му кажеш.
Самодоволната усмивка се завърна на лицето му и той ме блъсна грубо в стената, като постави ръце от двете ми страни, така че да не можех да мръдна.
— Хей! — Гласът на Джейс изгърмя, докато се опитваше да отдръпне тромавия си брат от мен.
Внезапно Мики се появи и издърпа Джейс рязко за тениската.
— Няма да я нарани, братко — каза той. Изглеждаше раздразнен и отегчен. Всички тук винаги бяха или жестоки, или отегчени.