— Да — каза провлечено Чад, като се потърка в мен. Движението не беше толкова сексуално, колкото доминиращо. — Няма да я нараня, братчето ми. — В момента, в който го изрече, вдигна грубо черната ми тениска с една ръка и разкъса фолиото на корема ми с другата.
„Мамка му.“
Светлината беше силна, а цветовете на татуса не бяха завършени. Дали щеше да види белезите?
Прокара грубата си ръка по дължината на зарастващата ми татуировка карайки ме да потръпна от болка. Разгледа дизайна като натискаше и ръчкаше с пръст, след което спусна тениската ми надолу, изглежда доволен от видяното.
— Готин татус — каза, оголвайки зъбите си в злобна усмивка.
— Благодаря — отвърнах гневно. — Щом искаше да го видиш, трябваше само да попиташ.
— Аз не питам, захарче. Казвам. И знаеш ли какво друго имам да ти кажа?
Завъртях очи.
— Сигурна съм, че ще разбера след секунда.
Наведе се напред и прошепна в ухото ми.
— Когато се ядосаш, забравяш за южняшкия си акцент, захарче.
Външно не реагирах по никакъв начин, защото вече знаех, че ме подозираше, но вътрешно се смразих от страх.
— Момченцето Майкъл не беше виждало курвенското ти лице никога през живота си — каза злобно. — Наблюдавам те, скъпа. И веднага щом разбера каква игра играеш, всичко за теб ще приключи.
Не му отговорих. Всеки аргумент, който изложех, щеше да звучи като оправдание. В главата ми се въртяха около десет възможни отговора, но всеки един от тях би ме накарал да изглеждам виновна.
— Ти си откачен — казах вместо това.
Той се ухили и отстъпи назад, като продължаваше да ме наблюдава внимателно.
— Откачено умен — отвърна. Очите му изглеждаха странно и предположих, че беше надрусан колкото беше и Дорнан тази сутрин, докато опитваше да задоволи нагона си.
— Достатъчно — каза Джейс и избута брат си настрани. Този път Чад му позволи, смеейки се.
— Харесваш ли я, братчето ми? — подразни го той. — Искаш ли да я чукаш? Защото татко не споделя момичетата си със синовете си.
Джейс ми подаде каската, без да му обръща внимание, и ме поведе към мотора си, който се намираше сред морето от подобни возила.
— Претърси я за оръжия! — провикна се Чад към брат си, докато се хилеше като задник. — Провери всяка дупка по кучката, в случай че е скрила нож в лъжливата си путка.
Обърнах се и го изгледах, а той се усмихна. Спомнях си тази усмивка. Усмивката от хилядите ми кошмари. Усмивката на човек без душа. Усмивката на първороден син, на който се падна честта да вземе девствеността на момичето, което наказваха за грешките на баща й.
Като най-голям, Чад бе получил зелена светлина да бъде първи. По-малките му братя ме притискаха към пода — по един на ръцете ми и друг, който държеше краката ми.
Очите на Чад светнаха като коледно дръвче, когато ме приближи и свали ципа на дънките си, за да освободи огромния и твърд пенис в дланта си.
— Сигурен ли си, че не искаш ти да го направиш, татко? — попита той чичо ми с пълни от похот и злоба очи.
Доран се засмя и поклати глава, удряйки сина си по гърба. Очите ми се разшириха, когато Чад се наведе към мен и насила намести краката си между бедрата ми, правейки си място.
Направих единственото нещо, което можех. Започнах да се моля.
— Моля те, не го прави — замолих го. — Чад, моля те. Никога… никога не съм го правила. — Почервенях от срам, че бях така разголена и открита пред осем мъже и започнах да рева.
Чад се ухили с онази усмивка и аз започнах да се боря срещу ръцете, които ме държаха. Крещях и се мятах като подивяло животно, хванато в примка, докато Чад се отпусна върху мен с проблясващ от злоба поглед. Затворих очи, неспособна да гледам случващото се, тъй като знаех какво щеше да последва.
И тогава дойде болката. Изгаряща, изпепеляваща болка, която не утихна през цялото време. Чувствах се така, сякаш щях да се разпадна на две. Крещях толкова силно, че гърлото ми прегракна. Нечия ръка покри устата ми, заглушавайки звуците и аз ухапах меката плът, давейки се, когато металният вкус на кръвта се изля в устата ми.
— Кучка! — извика Чад, удряйки ме в лицето с такава сила, че усетих как челюстта ми изпуква. Заграчих гърлено, когато нещо меко, някакъв вид плат, беше напъхан в устата ми, за да прекрати виковете ми. — Проклет да съм — изръмжа Чад, докато аз горях и плачех от болка. — Тъпата малка кучка е казвала истината.