Намръщена, откъснах поглед от Чад и загледах нетърпеливо как Джейс запалва мотора си. Машината изръмжа със сладкия звук, който само едно Харли можеше да издаде, и изпаренията от ауспуха възвърнаха цял куп щастливи спомени за баща ми. Съсредоточих се върху тях, опитвайки се отчаяно да не се връщам обратно на другия спомен, решена да не позволявам на Чад да ме надвие, преди да съм имала шанс да се преборя. Джейс кимна настрани с глава и аз преметнах крак през седалката на мотора, като се преместих напред и обгърнах с ръце коравото му тяло.
В момента, в който краката ми бяха здраво закрепени за степенките, той потегли и го стиснах по-здраво, когато увеличи скоростта. Маневрираше сръчно между моторите със зверската машина, докато не стигнахме до ролетната врата. Извади дистанционно от джоба си, натисна някакъв бутон и вратата започна да се навива нагоре. Слънчевите лъчи заместиха изкуствената светлина и аз притворих очи без очилата си.
Цялото ми тяло се отпусна, когато излязохме извън пределите на клубната сграда и се плъзнахме през отворената порта по главния път с умелата и сръчна прецизност на Джейс. Усетих как усмивката се разшири на лицето ми, докато косата ми се мяташе от вятъра, а краката ми бяха плътно увити около първото момче, което някога бях обичала. Дори да не знаеше коя съм, дори и да не можеше да знае… в този момент да бъда сама с него на пътя, ми беше достатъчно.
След няколко километра Джейс намали и отби на един пътен банкет. Усмихвайки се, обърна главата си към мен и проговори:
— Накъде? — попита.
„Елиът.“
— Трябва да довърша цветовете на татуса — казах достатъчно високо, за да ме чуе през звука на двигателя. — „Lost City Tattoos“?
Той кимна и обърна отново към пътя. Огледа в страничното си огледало и потегли към Елиът, иглите му и безкрайните му въпроси.
Май се нуждаех от питие.
Глава петнадесета
Разхождах се бавно по тротоара с Джейс от едната ми страна. Самата мисъл за това как щеше да ме сдъвче Елиът, караше вътрешностите ми да се свиват нервно, но на повърхността изглеждах спокойна и резервирана.
— Ето ни и нас — казах пред вратата на студиото и подадох каската си на Джейс. — Нека се срещнем тук след няколко часа?
Той изглеждаше несигурен и погледна бегло от двете страни на тротоара.
— Какво? — попитах аз.
Джейс въздъхна шумно.
— Ако избягаш, баща ми ще ми види сметката. Буквално.
— Чакай, мислиш си, че ще избягам?
Той повдигна рамене.
— Аз бих го направил на твое място.
Посочих към „Хутърс“ от другата страна на пътя.
— Можеш да ме държиш под око оттам и в същото време да си поръчаш бира на секси момичета с големи деколтета — казах. — Какво ще кажеш?
Той пристъпи от крак на крак.
— Май ще вляза вътре с теб — отговори.
— Чакай — казах аз и поставих длан на гърдите му. — Трябва да знаеш, че… последният път плаках. А татуиста каза, че оцветяването е по-зле от контурите.
Джейс се стегна осезаемо и отстъпи назад.
— Добре — каза той. — Е, ще бъда отсреща.
Усмихнах се нежно.
— Благодаря.
Изчаках търпеливо, докато пресичаше пътя, и му помахах, след което поех дълбоко дъх и бутнах тежките врати на студиото. Звънецът над вратата звънна, сигнализирайки че някой беше влязъл, и аз подскочих уплашено от звука.
Когато пристъпих напред, видях Елиът да татуира пеперуда върху кръста на някаква жена. Веднага ме забеляза и приключи работа, като подхвърли пистолета върху таблата до него.
— Добре — каза на жената, — приключихме за днес. Не забравяйте да ни се обадите следващата седмица и да запишете час за последните щрихи.
Тя се изправи с объркано изражение на лицето.
— Няма ли да я довършиш сега? — попита.
Елиът напръска кожата й с антисептичен разтвор и постави парче прозрачно фолио отгоре.
— Не — отвърна, — кървите твърде много. Пила ли сте скоро, госпожо?
Виновното й изражение беше достатъчно да отговори на въпроса му. Елиът я побутна леко, но настоятелно към вратата, обещавайки че завършеният й татус другата седмица ще изглежда божествено. Веднага щом жената си тръгна, той се завъртя с лице към мен.
— Къде, по дяволите, беше? — попита раздразнено.
Усмихнах се, в случай че Джейс можеше да ни види оттук.