— Имаш за какво да живееш, Ел. Нещо много по-важно от отмъщението. Имаш семейство.
Той се усмихна тъжно и погледна надолу към ръката ми, която докосваше кожата му.
— Кейла не беше планирана, стана случайно — каза и прокара пръсти по матрьошката. Повдигна ръкава на тениската си и видях името „Кейла“, изписано като червена панделка на рамото му. — Манди искаше да направи аборт, но…
При тази дума дъхът ми секна за момент.
— Не можех да й позволя — промърмори. — Обясних й през какво бях минал, докато гледах. Господи, съжалявам, Джулс — каза накрая и аз даже не се опитах да го прекъсна. — Не исках да го споменавам.
Усмихнах се тъжно.
— Не се извинявай — отговорих и сърцето ми се изпълни с чувства към Елиът, каквито не бях изпитвала от години. — Радвам се, че поне едно хубаво нещо е възникнало от този ужас.
Той се успокои и отново взе машинката в ръка.
— Трябва да довършим цветовете.
Кимнах с глава и легнах назад.
— Да.
Насочи иглите над кожата ми.
— Кой ще е първи? — каза и веднага разбрах за какво ме питаше.
„Кой щях да убия първо.“
— Чад — казах тихо, — най-големия.
„Най-злия.“
Той кимна и аз се стегнах, когато задълба отново по кожата ми.
Глава седемнадесета
— Хей… Земята вика Саманта! — Джейс размахваше ръка пред лицето ми. Бяхме спрели на улицата до плажа в центъра на всички щуротии, които се случваха по нея. Можех да видя как някакъв тип жонглира с огън, как филипинка на средна възраст се раздаваше фалшиво на караоке песен и една дузина културисти, които все още тренираха на металните уреди в пясъка.
Спомени от тийнейджърските ми години нахлуха в съзнанието ми. Даже миришеше по същия начин. Насилих се да се концентрирам върху думите на Джейс.
— Искаш ли да хапнем някъде? — попита той.
Поклатих глава.
— Нека поплуваме — казах, привлечена от океана като от магнит. Изритах взетите назаем обувки на тротоара и стъпих върху божествено топлия пясък. Усещането беше превъзходно. Усещане за вкъщи.
Джейс се ухили самодоволно.
— Нямаме бански.
Свих рамене.
— Бельото ми ще свърши работа — казах аз, издърпах блузата си през глава и я захвърлих на земята до обувките. Разкопчах панталоните си и ги плъзнах надолу по тялото си, след което също ги метнах върху купчинката. Бях останала само по черен сутиен и изрязани бикини и знаех, че изглеждам добре. Погледнах отново към Джейс и се засмях.
— Хайде — казах му. — Освен ако не те е страх.
— Страхувам се да не ме арестуват — каза дяволито. — Не нося бельо.
— О! — възкликнах, повдигайки вежда. — Е, поне си навий дънките и ела с мен до водата.
Пробягах по пясъка и скочих във водата, оставяйки го да проклина на тротоара, докато се опитва да свали кожените си ботуши. Гмурнах се, държейки очите си плътно затворени, за да не си изгубя лещите. Измежду татуировката, лещите и опитите да запомня фалшивото си име, поддържането на този фарс започваше да става наистина дразнещо.
А едва сега започвах.
Изплувах на повърхността и заритах с крака, а солената вода ме прочистваше от ужасите на последните няколко дена.
Джейс стоеше колебливо на брега и едва докосваше водата с пръстите на краката си. Беше свалил коженото яке и тениската си, и докато се носех мързеливо на повърхността, можех свободно да се любувам на плочките по мускулестото му тяло. Опърпаното момче, което помнех отпреди, се беше превърнало в един изключително привлекателен мъж. Татуировките му бяха напълно различни от тези на Елиът — повечето свързани с бандата — и когато се обърна да погледне нагоре към плажа, можех да видя татуса му „Джипси Брадърс“. Беше идентичен с този на Дорнан и стомахът ми се разбунтува. „Обърни се, Джейс.“
Той го направи и нагази във водата до глезени.
— Идвай тук, женчо — подразних го аз.
— Дънките ми ще се намокрят — отвърна той и аз нацупих устна драматично, което го накара да се засмее.
— Водата е тоооолкова приятна — казах.
Бръкна в джоба си, извади телефона и ключовете и ги захвърли на пясъка близо до водата. Никой нямаше да ги докосне. Той беше „Джипси Брадър“. Можеше да се каже, че притежаваха Венис Бийч.