Закрачи до колене и горната част на дънките му веднага се намокри от солената вода.
— По-напред — извиках, като започнах да се изтласквам обратно.
Поклати глава и остана на място. Доплувах до него с дяволита усмивка на лицето.
— Неде… — Тръгна да ме предупреждава, но преди да успее да се изкаже, вече го бях хванала за ръката и го дръпнах във водата. Когато излезе на повърхността и започна да плюе вода, усетих как сърцето ми омеква.
— Благодаря — каза със сарказъм.
— Моля — отвърнах. — Казах ти, че водата е приятна.
Той поклати глава и се захили развеселено. За момент се загледа към хоризонта и заговори със сериозен тон.
— Сега си нещо като гаджето на татко ли?
За малко да се задавя.
— К-какво? — запънах се аз.
— С татко. Двойка ли сте?
Усмивката ми изчезна напълно и аз зарових крака в пясъка под нас. Беше задал интересен въпрос. Мислеше ли си Дорнан, че имаме връзка, без значение, че се познавахме отскоро и че бяхме крещящо несъвместими заедно?
— Не знам — казах честно. Защото наистина беше така. Неочакваната близост с Дорнан се беше оказала и дар, и проклятие — имах неограничен достъп до него, клуба и синовете му, но в същото време това означаваше, че ще трябва да прекарам голяма част от времето си в компанията на мъжа, когото мразех най-много на този свят. Мъжът, който разкъса на парчета цялото ми съществуване и открадна всичко, което някога ми е било скъпо.
— Мисля, че е доста хлътнал — каза Джейс с нотка, която не можех да определя — ревност… примирение?
Свих рамене.
— Та аз го срещнах едва преди няколко дена. Всичко, което исках, е работа в клуба.
„Не исках да застреля предполагаемото ми бивше гадже — невинен непознат — а след това да опре пистолет в челото ми.“
— Баща ми не е от мъжете, на които можеш да откажеш — каза сериозно, присвивайки очи под последните слънчеви лъчи.
— И все пак сме тук — отвърнах.
Не проговори известно време и аз използвах времето да поплувам бавно около него.
— Съжалявам за брат ми. Пристрастен е към онези шибани енергийни напитки — проговори Джейс най-накрая.
— Моля? — попитах и спрях да загребвам с ръце. Доплувах до него и поставих краката си на твърдия пясък.
— Чад — каза той и захапа устната си замислено. — Хората си мислят, че е надрусан, но не е. Пие скапаните напитки с гуарана още в момента, в който отвори очи сутрин. Някой ден ще си докара инфаркт. Опитах се да му обясня, но…
Можех само да си представя как е приключил разговорът.
— Харесвам напитките — казах засмяно. — Почти толкова, колкото обичам и бира.
— Не пипай тези в хладилника в клуба — предупреди ме той. — Чад ще те убие, докато спиш. Изглежда всичките са негови.
Усмихнах се нехайно, когато една извратена идея започна да се заформя в съзнанието ми.
Някой ден ще си докара инфаркт.
Усмивката ми се разтегли до ушите.
— Какво? — попита Джейс, пръскайки ме с вода по лицето.
— Нищо — отвърнах, като го изпръсках и аз. — Мислех си колко добре ще ми дойде една бира сега.
Облякохме сухите дрехи върху мокрите си тела и те се залепиха по кожите ни, докато пиехме бира и хапвахме рибни такос на тротоара. Ставаше тъмно и докато наблюдавах жонглиращият с огън мъж, обмислях детайлите по плана си.
Мозъкът ми препускаше с такава скорост, че едва се концентрирах върху това, което ми говореше Джейс.
Изглежда най-накрая бях решила как да убия Чад.
И щеше да бъде много вкусно.
Глава осемнадесета
Отне ми седмица да организирам малкият си план, докато Дорнан ме чукаше при всяка отворила се възможност. Под душа, в офиса му, в леглото, на билярдната маса… Благодарих на всевишния, че не се бе сетил да ме чука на сцената в стриптийз клуба, защото, ако беше, със сигурност щях да се разпадна под тежестта на лъжите и щеше да разбере, че истинското ми име е Джулиет Портланд.
Десет дни след пристигането ми вкарах плана си в действие. Беше спокоен неделен ден в жилищната сграда на клуба и Чад бе сам в гаража, където бяха паркирани всички мотори. Днес нямаше много — Дорнан и голяма част от клуба излязоха да покарат, а Чад трябваше да остане, защото наскоро му бяха оперирали коляното. Сигурна бях, че е бесен, задето го бяха оставили, и куцукаше разгневено наоколо, дрънчейки с гаечните ключове, докато ругаеше разглобеният на части мотор.