Выбрать главу

— Търсиш сейфа ли, скъпа?

Върнах вниманието си върху Дорнан, който се подсмихваше, докато удряше по цифрите на калкулатора с дългите си, дебели пръсти.

— Търся сцената — казах, опитвайки се да разведря обстановката. Целият ми план зависеше от това да ме наеме като стриптийзьорка в клуба си. Ако не успеех, трябваше да премина към план „Б“, който не бях измислила още.

Облегна се назад в стола и за пръв път ме огледа хубаво. Чаках търпеливо, знаейки че покривам всичките му изисквания — брюнетка с бронзов тен и големи цици, достатъчно млада за да я чука и наеме на работа без да бъде арестуван. Изпърхах с мигли и разгледах лицето му. Сега бе по-възрастен, но отличителните му черти не се бяха променили. Черти, които доказваха, че несъмнено и седемте му сина бяха негови. Нямаше дъщери, което бе малко милосърдие от страна на съдбата.

— Как се казваш, мила? — попита най-накрая, видимо доволен от външността ми. Все още бе крещящо привлекателен, както преди шест години. Черна коса, широки, чувствени устни и няколкодневна набола брада, която му придаваше груб и закоравял вид, но не по неприятен начин. Стомахът ми се сви, когато разбрах колко съм грешала, и че Джейс и баща му настина имаха поразително сходни черти.

— Астрид — отговорих и почувствах как сърцето ми ще изскочи от гърдите.

— Не сценичното ти име — каза раздразнено, — а истинското.

— Саманта. Сами.

Изглеждаше безразличен.

— Имаш ли двадесет и една?

Кимнах.

— Двадесет и две, всъщност.

— А документ за самоличност, с който да го докажеш?

Кимнах отново, изваждайки фалшивата си лична карта от задния джоб и му я подадох. Когато пръстите ми докоснаха неговите, се насилих да се задържа на място и да не побягна навън.

Облегна се назад в стола и започна да изучава малката правоъгълна карта. Знаех, че търси следи от фалшифициране. Вдигна я под светлината, обърна я обратно в дланта си и остърга палеца си по ръба.

— Истинска е — казах аз, но той не отговори.

— Как каза, че ти е името?

— Сами. Саманта Пейтън.

— Две първи имена? — попита съмнително. — Че кой има две първи имена?

Усмихнах се.

— Нямам представа, господин Рос. Наистина е малко странно.

Подсмихна се самодоволно — най-близкото до усмивка, което бе правил, откакто ме извика тук.

— Е, Сами две-първи-имена Пейтън, каква работа си търсиш?

Не можех да повярвам, че щях да го кажа.

— Каква работа искате да върша?

Усмивката му изчезна.

— Зает мъж съм, миличка, нека караме по същество. Танцуваш ли?

Кимнах.

— Интимни танци?

Кимнах.

— Правиш ли нещо друго, което те отличава от останалите стотина момичета, които идват тук всяка седмица да търсят работа?

Усмихнах се порочно.

— Мога да изместя челюстта си така, че устата ми да се отваря наистина широко.

Той избухна в смях и удари с ръка по бюрото, разпилявайки документите на земята.

— Харесвам те — каза категорично. — Но защо тук? Имам предвид… сигурен съм, че си наясно с нашата… репутация.

Опитах се да си придам млад и беззащитен вид.

— Наскоро прекратих лоша връзка — отговорих. — Вкъщи в Тексас. Искам да се възползвам от защитата, която предлагате на служителите си.

Засмука устната си, обмисляйки чутото.

— Бившият ти — каза — член ли е на някой от конкурентните моторни клубове? Ченге? Свързан ли е с някой, за който би трябвало да знам?

Поклатих глава.

— Не.

— Сигурна ли си?

Кимнах.

— Да. Просто задник, който си мисли, че ме притежава.

Той кимна, очевидно доволен от представлението, което му разигравах.