Защото не трябваше да е толкова хубаво.
Когато тялото ми ме предаде напълно, изстенах, притискайки бедрата си към неговите, жадна за оргазъм и освобождение.
— Миличка — изпъшка Дорнан, когато избухнах на хиляди парчета под сръчните му пръсти. Това го докара до ръба, защото точно, когато мускулите ми се стегнаха и аз стигнах до оргазъм, Дорнан излезе от мен, застина за момент, издаде онзи стон, притисна лицето ми към бюрото и разля горещата си сперма по гърба ми.
Бях стояла на пръсти и краката ми трепереха леко, но бях благодарна, че бузата ми бе притисната към студеното бюро, защото в противен случай щях да се разкрещя. Щях да се разкрещя и да се опитам да му издера очите.
Но не можех. Не можех да сложа край на всичко, особено сега, след като го бях пуснала отново в мен.
Пое си шумно въздух, а ръцете му продължаваха да държат хлабаво бедрата ми. Наведох се неудобно над бюрото, знаейки че ако се изправя, ще изцапам пода. Дорнан се пресегна за кутията с кърпички и избърса лепкавата течност от кожата ми.
— Благодаря — промърморих, обръщайки се да го погледна, като едва-едва закривах бедрото си с ръка. Въпреки че изглеждаше изморен, сега определено бе по-отпуснат в сравнение с първия път, когато го видях днес. Твърде много недоспиване. Твърде много кръв по ръцете му. Твърде много невинни животи, прекратени по негово усмотрение.
Погали ме по гърдата разсеяно. Исках да го избутам от себе си, да грабна сребърния нож за писма от бюрото, и да го забия директно във фамилния герб на врата му.
— Можеш да се почистиш тук — каза и посочи към банята на офиса. — Вземи си душ, ако искаш.
„Ще си взема душ. Най-горещия, шибан душ, който мога, за да изгоря допира ти от кожата ми.“
— Ще бъда бърза — казах, притичвайки към банята с дрехите си, притиснати към белезите. Затворих вратата и се зачудих дали да я заключа, или не. Накрая реших да я оставя така, но веднага обух дънките, без дори да се замисля за душа. В момента, в който ги закопчах и се уверих, че белязаната плът на бедрото ми е скрита, се почувствах значително по-добре. Взех си кърпа от рафта, намокрих я с топла вода под кранчето на мивката, добавих капка течен сапун и почистих гърба си, доколкото можах. Исках да имам приличен вид поне докато стигна до хотела, където в усамотената си баня щях да си направя изгаряния от трета степен. Сложих сутиена и потника си и се погледнах в голямото огледало над мивката.
Гледаше ме една напълно непозната жена, толкова различна, че не бих познала в нея себе си. Джулиет бе имала къса до раменете руса коса, бледа кожа и зелени очи. Момичето, което гледах сега, беше с тъмнокестенява коса, която почти се докосваше до дупето й благодарение на удълженията, бронзов тен, постигнат с часове в солариума и тъмносини очи, които все още показваха малкият намек за зелено, който лещите не можеха да скрият.
Липсваше ми да съм Джулиет, но в същото време се чувствах освежена от новия си вид. Анонимността, която ми предоставяше новото ми амплоа, бе нещо, което бях подценила, когато изготвяхме хирургичният план с доктор Лий. Чувствах се изпълнена с адреналин. Бях изчукала Дорнан и дупето ми пулсираше, но душевно ликувах.
„Направих го! Мамка му, направих го! Заблудих го!“
Нямаше и представа коя бях.
Глава четвърта
Когато излязох от банята, Дорнан стоеше зад бюрото, сякаш нищо не се бе случило.
— Е… — попитах, все едно не знаех. — Получих ли работата?
Раздвижи въздуха с химикала си, посочвайки ми да седна. Издърпах металният стол изпод бюрото, на което се бяхме чукали преди минути и отпуснах пулсиращият си задник на седалката.
— Взимаш ли наркотици? — попита Дорнан. — Пиеш ли? Нещо друго?
Повдигнах рамене.
— Честно казано, малко съм скучна.
Дорнан се усмихна разбиращо и показа белите си прави зъби. Той и синовете му може и да бяха груби и татуирани, но всички имаха невероятно прави и бели зъби.
— Всъщност — казах, като се размърдах неудобно на стола, — правила съм доста секс с различни хора. Това проблем ли е?
Усмивката му се разтегна толкова широко и имах чувството, че лицето му ще се напука.