Выбрать главу

— Не, не мисля, че това ще бъде някакъв проблем.

— Има още нещо — казах и погледах към пода. — Ами… току-що пристигнах тук от Тексас, не познавам никого… отседнала съм на няколко преки оттук в студентския хотел, но скоро ще ми свършат парите.

Той кимна.

— Имаш нужда от пари?

Поклатих глава.

— Не вземам пари, освен ако не съм ги спечелила. Просто имам нужда… да отседна някъде за не повече от няколко седмици.

„Кажи го, Дорнан. Хайде, мамицата му, кажи го!“

— Това не е проблем — отговори и размаха пренебрежително ръка. — Ще отседнеш в сградата на клуба. Има достатъчно свободни стаи. Ще се наложи, разбира се, да подпишеш документ за поверителност, с който се съгласяваш да не разговаряш с никой за това, което се случва там.

Беше се хванал на куката.

„Смотаняк.“

— Какво се случва там? — казах с разширени като на Бамби очи.

— Миличка — отвърна той, очевидно доволен от късмета си днес, — защо не видиш сама?

Написа адреса на гърба на една визитка и ми я подаде, като отново докосна пръстите си до моите. Видях оцъкленият му поглед и малък изблик на адреналин изпълни тялото ми, когато осъзнах, че е адски хлътнал по Саманта Пейтън.

— Ето — каза, подавайки ми ролка с нови петдесетачки. Сигурно бяха пропити с кокаин. — Вземи си някакви дрехи. Мамка му, харесват ми панталонките ти, но ще трябва да носиш нещо по-луксозно, ако ще работиш тук.

Засмях се вътрешно, мислейки си каква висока оценка имаше за клуба, въпреки че го бе превърнал от артистично бурлеска шоу в стриптийз клуб и публичен дом.

Телефонът на бюрото му завибрира и той ме огледа от горе до долу за последен път.

— Трябва да вдигна. Отивай да пазаруваш, купи си няколко красиви нещица за носене и ще се видим тук — посочи към адреса на визитката. — Довечера. Бъди там в осем. Ще обсъдим всичко отново.

Усмихнах се широко и протегнах ръка. Той я погледна, пое я и ме издърпа над бюрото. Усетих устните му върху моите и единственото, което можех да сторя, е да отвърна. Целуваше се добре, въпреки че при усещането на топлия му език в устата ми, се изпълвах с желание да стисна зъби и да го отхапя.

Отдръпна се и ме пусна.

— Мисля, че това е малко по-подходящо от ръкостискането, нали така?

Изкикотих се, облизвайки устни.

— Да, господине.

Телефонът продължаваше да вибрира гневно.

— Осем — каза и вдигна телефона, допирайки го до ухото си. — Сега си разкарай задничето оттук, преди да съм решил да го чукам цял ден. — Започна да бълва разни заповеди в слушалката и аз се отдръпнах, придърпвайки куфарчето зад мен, и се отправих към стълбите по възможно най-бързия и тих начин.

Подминах Джейс, който продължаваше да полира бирени чаши, но не го погледнах. Почти бях стигнала до двойната врата, през която щях да изляза навън и да си поема чист въздух, преди да съм се сринала, когато чух гласът му точно зад мен.

— Получи ли работата?

Обърнах се бавно, засрамена че трябваше да ме вижда по този начин. Като някоя курва.

— Да — отвърнах тихо. — Получих я.

Джейс изглеждаше заинтригуван и се зачудих дали бе усетил нещо странно в мен. В нас. В края на краищата, сега можеше и да съм Саманта, но преди това бях Джулиет, неговата първа любов.

— Как се казваш? — попита ме, оставяйки подноса с чаши на масата.

Джулс! Не я пипайте! Махнете се от нея! Джулиет!

Обърнах се, преглъщайки насъбралите се сълзи, и му се усмихнах.

— Саманта, но можеш да ме наричаш Сами.

Той кимна.

— Е, ще се виждаме, Сами.

— Да — отговорих, а мъката ми бе станала толкова силна, че се страхувах да не се свлека на пода в краката му. Но не го направих. Преглътнах заседналата буца в гърлото си и се обърнах към изхода. — Ще се виждаме.

Когато погледнах скришом през рамо, докато отварях тежките врати, той все още ме наблюдаваше.

Глава пета

Едва се бях измъкнала жива от Ел Ей.

Ако Елиът не ме бе извел тайно от града и не ме бе завел в Небраска, щях да съм мъртва още същата вечер, в която лежах в болницата пребита и окървавена. Докато Елиът ме бе разпитвал, Дони, вторият син на Дорнан, е бил на път към болницата да инжектира смъртоносна доза хероин във вената ми.

— Кой ти причини това? — попита младият полицай нежно.

Погледнах в нищото, неспособна да отроня и дума.