— Ей зайко, я ела малко! — и тръгна между редовете. Оглупял от оказаното внимание, аз се подчиних и я последвах. Без да се обръща, Божанка ме изведе от масива, навлезе в друг, където никой още не береше и нейде към средата спря и се обърна. Беше хубава като самодива. Носеше къса джинсова пола, над която бе вързала краищата на каубойска риза на квадрати. Бавно развърза възела и разтвори ризата. Щръкналите кафяви зърна на буйните и гърди сякаш ми избодоха очите. Онемях. Тя пристъпи към мен и нежно ме целуна. Там, под слънцето, сред лозите, аз получих онова, което за момента ме направи собственик на целият свят. Усетих сила и дързост, каквито не подозирах, че имам. Разбрах, че съм мъж.
Той въздъхна и замълча. Войникът го гледаше зяпнал, докато мъжът не напълни по още една капачка уиски. Отпиха.
— Много хубаво разказваш! — възхити се войникът — Аз не мога така.
Мъжът не обърна внимание на похвалата, присви очи, сякаш да съзре нещо далечно и продължи:
— Любехме се по няколко пъти на ден. Божето беше ненаситна за ласки. Чувствах се Бог и вярвай ми, тогава наистина бях. Една седмица преди края на бригадата обаче пристигна гаджето и. За него аз дори не подозирах, затова вечерта, когато едно лъскаво „Кавадзаки“ изръмжа пред строя, а Божанка изхвърча от редицата и се хвърли на врата на младежа, аз умрях прав. Гледах как се качва на задната седалка на мотора, обгръща го щастлива с ръце и двамата като сън отлетяват, а не можех да повярвам, че е истина. На другият ден, ни лук яла, ни лук мирисала, Божето ми обясни, че това е гаджето и, което следва висшето военноморско във Варна и че вече си е заминал. Искаше ме отново, представи си! Тогава направо полудях. Развиках се без всякакви задръжки, обвиних я в предателство и към мен, и към гаджето и, обиждах я както ми падне, а тя само ме гледа и се смее. Все едно не се отнася за нея. Ударих я! После още веднъж! Усмивката и се скъса, а очите помътняха. Озверя! Хвърли се върху ми с юмруци, а тя поначало си беше по-едра и висока от мен, събори ме на земята и започна да ме удря и дере с нокти. Сграбчих я здраво и се затъркаляхме под лозите. Не знам как стана, но накрая отново се любихме. Беше по-силно от нас. И двамата сякаш се изнасилвахме един друг. Хапехме и се драскахме като животни, причинявахме си болка, но се желаехме неистово и в някакво диво безумие се любехме и любехме…! На следващият ден пак и така до края на бригадата. Почти не си говорехме, само ласки и секс, вече без насилие и грубост, нежно и красиво, както могат да го правят само едни завършени мръсници. След бригадата се върнахме в града и започнахме училище. Виждахме се всеки ден в даскалото, но тя не пожела нито веднъж да се срещнем, или отидем някъде заедно. За секс изобщо да не говорим! — Здрасти Зайо! Как си? — това беше всичко, което ми казваше. А аз изгарях от любов и желание да я имам, правех всичко възможно да я срещам уж случайно повече пъти, но уви, тя не реагираше по никакъв начин на желанията ми.
Вече към края на учебната година, малко преди да завърши, тя сама ме потърси. Струва ми се беше краят на април, тя нахълта през едно междучасие в класната ни стая и ми каза, да я чакам след часовете. Няма да ти обяснявам колко дива радост или болка, могат да причинят дори две думи, казани от жена в която си влюбен. Всъщност, ти би трябвало и сам да го знаеш! Както и да е, едва дочаках да свършат часовете и изхвърчах навън. Божето вече ме чакаше и тръгнахме заедно към парка. Люляците вече цъфтяха и тя пожела да се разходим и наберем люляк до една дива местност, наречена Гаази Баба. Там градът свършваше и почваха лозята. Вървяхме бавно, а тя още по-бавно ми говореше, както никога преди това. По-скоро ме съветваше, как да свалям гаджета.
— Слушай Зайо! Това, което ще чуеш сега, никой никога няма да ти го каже, а когато го разбереш сам, ще си вече пенсионер. Ако изобщо някога го разбереш, разбира се. Така! А сега запомни правилата на играта:
Първо — От всички момичета, избирай винаги най-красивото! То няма истински приятелки, защото му завиждат, възможно е да няма и приятел, защото момчетата са глупави и не допускат, че хубаво момиче може да остане без приятел. А дори да се държи надменно, то е само за да прикрие, колко самотно и беззащитно е всъщност. Ако пък се окаже глупаво, възползвай се от прелестите му, защото те са дар Божи и не всяка жена ги притежава.