Второ — Никога не обръщай внимание има ли приятел едно момиче, или не. Ако тя те пожелае, нейният приятел не може да я спре и ти ще я имаш в крайна сметка.
Трето — Никога не се влюбвай! В момента, в който едно момиче разбере, че го обичаш, ти вече си го загубил.
Четвърто — Никога не се връзвай на най-изтърканият женски номер — децата! Ако някоя ти заяви, че е бременна от теб, просто я зарежи! Не след дълго ще разбереш, че или не е била изобщо бременна, или че не ти, а някой друг е славният татко.
Пето — Следващата елементарна хватка — сълзите! Жената плаче истински само ако е сама, далеч от всички. Другото е театър!
Шесто — Никога не вярвай на жена! Повярваш ли, момичетата ще те лъжат, както си искат. И последно.
Седмо — Бъди такъв какъвто си, не се прави на интересен, достатъчно умен и хубав си, за да имаш което момиче си избереш. Бъди мъж и ако се наложи, не се въздържай да извъртиш някой шамар на тая, която го заслужава. Не е недостойно да поставиш някоя кучка на мястото и. А и доста често на жените им доставя удоволствие, да си груб с тях. Всъщност ако искаш истински някоя жена или нещо изобщо, няма причина да не го получиш! Всичко зависи от теб! Запомни, само от теб!
Бяхме спрели пред едни люлякови храсти, отрупани с цвят и полегнала миналогодишна трева. Аз се пулех като отровен и не можех да проумея, що за същество е Божанка. Всичко което ми каза, навярно бе абсолютна истина, но начинът по който разкриваше слабостите на собственият си пол и особено презрението с което го правеше, ме караха почти да се страхувам от нея. Давах си сметка, че тя е много по-силна духом и по-умна от мен, беше красива и едва ли нещо на тоя свят можеше да я спре, ако поиска да постигне нещо. Защо ми разкриваше тайните на женската природа? Направо я запитах, а тя откровено ми отвърна:
— Защото си свестен! И защото си чист! И защото първата срещната мръсница ще те оплеска!
Какво му ставаше на това момиче? За себе си ли говореше? Тя сякаш прочете мислите ми:
— Да, вече си поизцапан, Зайо! Успях да ти лепна някое петънце и точно затова ти ги казвам тия работи. Да се пазиш от такива като мен!
— Ти ми харесваш! Обичам те! — за пръв път в живота си искрено направих такова признание, а тя се изсмя:
— Значи си падаш по курви тогава! Ще има да ти пуши главата!
— Ти курва ли си Боже? — не можех да повярвам аз.
— Не, разбира се! Ама, че си глупчо! Няма такава жена, която да се признае за такава. У всяка обаче стои потенциална курва и чака.
— Какво?
— Нейният принц! Мъжът на живота и! Най-често той така и не идва! А сега я ти ела по-насам!
Привлече ме към себе си и там на тревата, под цъфналият люляк който ухаеше влудяващо, се любихме за последен път.
Без да се замисля, мъжът надигна бутилката и отпи няколко жадни глътки направо от нея. Две — три капки се стекоха по брадата му, но той не ги и усети. Войникът го гледаше като хипнотизиран и едва след няколко минути, когато кондукторът мина да провери билетите, се осмели да запита плахо:
— И после какво стана?
Мъжът се усмихна, изправи се и се протегна докато костите му запукаха. Свали стъклото на прозореца, постоя малко на вятъра и едва тогава отговори:
— Нищо! Свалях най-хубавите момичета, ожених се за прекрасна жена, родиха ми се чудесни деца, разведох се и продължавам.
— Какво?
— Да чакам, приятелче! Принцесата на живота си! Да живея в очакване на една илюзия! След Божанка бях така опустошен, че не можех да се радвам нито на жените, нито на семейството си, а най-ужасното бе, че не успях да стана и баща като хората! Горките ми деца!
— Но нали всичко си имал? — недоумяваше войникът — Как така няма да се радваш на най-хубавото в живота?
— Така! Може би защото имах всичко!
— Не те разбирам! — повдигна рамене войникът — А какво стана с Божанка?
Мъжът помълча малко, въздъхна и някак с нежелание каза:
— Отиде си! Самоуби се като навърши тридесет и пет!
— Сериозно?! — глупаво опули очи войникът.
— Да-а! Стават и такива работи. Тя не можеше да има деца и го знаеше от доста малка. Иначе всичко си имаше, но…! Хайде стига с тия приказки! Я му цапни един гълток!
Двамата последователно отпиха направо от шишето, а не след дълго стигнаха гарата и пътуването свърши. Още от прозореца войникът съзря едно обикновено, набито момиче с румени бузи, което му махаше с ръка.
— Ето я! Ето! — сочеше я на мъжа и без да се сбогува, като вятър излетя от купето. Отвън двамата се прегърнаха и дори не забелязаха, как мъжът мина край тях с тъжна усмивка. Мътни облаци бяха забулили небето и лекият вятър носеше мирис на дъжд. Щеше да вали.