Младата жена натисна газта и колата се отзова веднага. Почти нямаше движение и километри наред шосето пред Бъндъл бе чисто.
Изведнъж най-неочаквано иззад плета откъм лявото платно изскочи някакъв човек, който се озова право пред колата. Бе изключено Бъндъл да спре. С все сила тя зави надясно и насмалко не влезе в отсрещната канавка. Маневрата се оказа опасна, но успешна. Бъндъл бе почти сигурна, че не е блъснала човека.
Погледна назад и й прилоша. Колата не бе прегазила мъжа, но по всяка вероятност го бе блъснала, тъй като той лежеше неподвижно с лице върху паважа.
Девойката скочи от автомобила и се затича към него. Досега не бе прегазвала нищо по-едро от заблудила се кокошка. Това, че не е виновна за произшествието, не я успокояваше. Човекът изглеждаше пиян, но пиян или не, тя го бе убила. Бе съвсем сигурна, че го е убила. Сърцето й биеше така силно, че Бъндъл усещаше пулсациите му в ушите си.
Коленичи до неподвижното тяло и внимателно обърна лицето на мъжа към себе си. Той не изстена, не издаде никакъв звук. Бе млад, с приятно лице, добре облечен и с малък мустак, подобен на четка за зъби.
Нямаше външни следи от нараняване, но Бъндъл бе убедена, че човекът или е мъртъв, или ще умре всеки момент. Клепачите му леко се повдигнаха. Погледът на кафявите му очи бе страдалчески, като на куче. Стори й се, че се опитва да каже нещо. Тя се надвеси плътно до него.
— Да? — каза му. — Говорете!
Мъжът искаше да й каже нещо, бе повече от очевидно. Много искаше. А Бъндъл нямаше как да му помогне.
Най-сетне чу думи, изречени почти като въздишка.
— Седемте циферблата… кажете…
— Чувам ви — подкани Бъндъл. Мобилизирал гаснещите си сили, човекът явно се мъчеше да произнесе нечие име. — Да, разбрах ви. На кого да кажа? — повтори тя.
— Кажете… Джими Тесиджър…
След като мъжът изрече тези думи, главата му увисна безпомощно, а тялото му застина.
Разтреперана, Бъндъл приседна върху петите си. Никога не бе предполагала, че с нея може да се случи толкова страшно нещо. Човекът бе мъртъв и го бе убила именно тя.
Помъчи се да се окопити. Какво да прави? Да доведе лекар, разбира се. Може би човекът не беше мъртъв, просто бе в безсъзнание. Инстинктът й подсказваше, че това е невъзможно, но тя си наложи да действа. Трябваше по някакъв начин да качи човека в колата и да го закара при най-близкия лекар. Нямаше кой да й помогне на голия междуселски път.
Макар и възслаба, Бъндъл, бе физически силна. Мускулите й бяха като пружини. Придвижи колата в непосредствена близост до тялото и после, напрегнала всички сили, го вкара в нея. Чувстваше се ужасно, обаче стисна зъби и се справи.
Седна зад волана и потегли. На два-три километра имаше малко градче и не след дълго я упътиха до къщата на местния лекар.
Доктор Касъл, добродушен мъж на средна възраст, бе изненадан, когато завари в приемната момиче, което явно всеки момент щеше да припадне.
— Май… май убих човек… — започна развълнувано Бъндъл. — Блъснах го. Докарах го с колата. Сега е отвън. Карах прекалено бързо. Винаги карам бързо.
Лекарят я погледна с опитно око. Отиде до един рафт и наля нещо в чаша вода, която й занесе.
— Изпийте това и ще се почувствате по-добре. Вие сте в шоково състояние.
Бъндъл послушно изпълни нареждането му и побледнялото й лице отново си възвърна цвета. Докторът кимна одобрително.
— А сега кротувайте тук. Искам първо да се уверя, че не може да се помогне с нищо на клетника. После ще се върна да поговорим.
На Бъндъл й се стори, че лекарят се бави много. Изминаха пет, сетне десет минути, четвърт час, двайсет минути. Този доктор нямаше ли да се върне най-сетне?
Вратата се отвори и доктор Касъл се появи отново. Бъндъл забеляза веднага, че изразът му се е променил. Лекарят бе по-мрачен и някак си нащрек. Върху лицето му се четеше още нещо, май потискана възбуда.
— Е, млада госпожице — поде докторът, — хайде да се опитаме да изясним нещата. Твърдите, че сте блъснали човека. Обяснете ми как точно стана злополуката.
Бъндъл обясни най-подробно случилото се. Лекарят я слушаше внимателно.
— Значи колата не го е прегазила.
— Не. Даже първоначално останах с чувството, че не съм го докоснала.
— Казвате, че се е олюлявал?
— Да. Помислих си, че е пиян.
— И е излязъл откъм живия плет.
— Да. Стори ми се, че там има врата. Да, сигурно е излязъл от нея.