— Да — каза Лорен.
— Да — присъедини се към нея и Бъндъл.
— И аз съм повече от сигурен. Струва ми се, че има вероятност да открием нещо, ако тръгнем по тази диря. В края на краищата, щом самият Джери не си е налял приспивателно, сторил го е някой друг. Влязъл е в стаята и го е сипал в чашата. И, разбира се, е оставил опаковката или шишенцето, в което е било приспивателното. Съгласни ли сте?
— Да — каза бавно Бъндъл. — Но…
— Чакай малко. И този някой е бил по това време в къщата. Няма как да е бил външен човек.
— Така е — съгласи се Бъндъл, този път по-охотно.
— Тоест, доста стесняваме кръга. Да започнем със слугите: Повечето от тях са наети още от твоето семейство, с други думи, ги познаваш.
— Да — потвърди Бъндъл. — Когато дадохме замъка под наем, остана цялата прислуга. И сега е вкъщи. Имам предвид главните слуги, сред прислужниците сигурно е имало някакви промени.
— Ето точно на тях трябва да обърнем внимание — каза Джими. — Заеми се Ти — каза Джери на Бъндъл. — Провери кои са новите хора например сред лакеите.
— Един от тях е нов. Май се казваше Джон.
— Добре, проучи го. Както и другите, постъпили на работа скоро.
— Предполагам — каза бавно Бъндъл, — че е бил някой от слугите. А дали не е някой от гостите?
— Изключено.
— Кои всъщност бяхте?
— Първо, имаше три момичета, Нанси, Хелън и Сокс…
— Сокс Давънтри ли? Познавам я.
— Непрекъснато повтаря думата „деликатно“.
— Точно тя е. Обича тази дума.
— Освен това бяхме ние с Джери Уейд, Бил Евърсли и Рони. Както и сър Осуалд и лейди Кут. Да не забравя и Орангутана.
— Какъв орангутан?
— Едно момче, казва се Бейтман. Работи като секретар при стария Кут. Малко обича да важничи, но иначе е много съвестен. Бяхме съученици.
— Дотук не виждам нищо подозрително — отбеляза Лорен.
— Така е — рече Бъндъл. — Както казахте, трябва да търсим някого от прислугата. А, да не забравя смятате ли, че будилникът, хвърлен през прозореца, има нещо общо с цялата история?
— Хвърлили са будилник през прозореца ли? — попита Джими: за пръв път чуваше за това.
— Лично аз не намирам връзка — каза Бъндъл, — но тази постъпка ми се видя странна. Изглежда съвсем безсмислена.
— Сега си спомням — изрече бавно Джими, — че когато влязох в стаята да видя клетия Джери, будилниците бяха подредени на полицата. Още тогава ми направи впечатление, че са само седем, а не осем. — Внезапно потрепери и се извини: — Прощавайте, но сетя ли се за тези будилници, ме побиват тръпки. Понякога ги сънувам. Никак няма да ми е приятно да вляза в тъмна стая и да ги видя отново наредени върху полицата.
— Ако стаята е тъмна, няма да ги видиш — съобрази Бъндъл. — Освен ако не са със светещи циферблати. Боже мой! — възкликна тя и бузите й внезапно поруменяха. — Направихте ли връзката? Седемте циферблата!
Джими и Лорен я погледнаха неразбиращо, но тя настоя още по-разпалено:
— Не може да няма някаква връзка. Няма как да е съвпадение.
Настъпи мълчание.
— Май си права — изрече най-сетне Джими Тесиджър. — Тази работа е някак… много странна.
Бъндъл започна бързо да го разпитва.
— Кой купи будилниците?
— Всички ние.
— Кой се сети за шегата?
— Всички ние.
— Глупости, все някой я е измислил пръв.
— Ще ти обясня. Обсъждахме как да вдигнем от сън Джери и Орангутана каза, че ще можем да го събудим с будилник. Друг възрази, че един будилник няма да е достатъчен, и тогава трети — май Бил Евърсли — предложи да набавим цяла дузина. Навихме се и отидохме да ги купуваме. Взехме по будилник на човек плюс още два — един за Орангутана и един за лейди Кут, ей така, от великодушие. Нямаше нищо планирано. Просто импровизирахме.
Бъндъл не каза нищо, но от вида й личеше, че обяснението не й се струва убедително.
Джими продължи:
— Бихме могли да кажем, че вече сме сигурни за някои неща. Съществува тайна организация, наподобяваща мафията. Джери Уейд го научава. Отпърво смята, че е някаква дебелашка шега. Не може да повярва, че организацията е опасна. По-късно обаче става нещо, което го убеждава в това, и той се изплашва. Вероятно е споделил с Рони Деврьо. След смъртта му Рони е заподозрял нещо и явно е знаел доста, щом са отстранили и него. Лошото е, че започваме от нула. Не знаем онова, което са знаели те.
— Може да се окаже и предимство — отсече спокойно Лорен. — Няма да ни заподозрат, тоест няма да се опитват да премахнат и нас.
— Де да беше така! — рече разтревожен Джими. — Нали помниш, Лорен, Джери настоя да не се забъркваш. Не мислиш ли…
— Не, не мисля. Хайде да не се връщаме повече на този въпрос. Само ще си губим времето.