При споменаването на думата „време“ Джими погледна часовника и възкликна. Стана и отвори вратата.
— Стивънс!
— Да, сър!
— Можеш ли да организираш един обяд? Ще се справиш ли?
— Съобразих, че сигурно ще го поискате, сър. Мисис Стивънс вече направи необходимото.
— Цена няма този човек — каза Джими, след като се върна при момичетата и въздъхна облекчено. — Сече му главата. Дори учи езици по самоучител. Чудя се дали бих се справил…
— Не говори глупости — рече Лорен.
Стивънс отвори вратата и поднесе изискан обяд: омлет, пъдпъдъци и леко суфле.
— Защо самотните мъже си живеят така добре? — попита Лорен с драматичен глас. — Защо чуждите хора се грижат за тях много по-добре, отколкото ние?
— Я не говори така — скастри я Джими. — Знаеш, че не си права. Понякога си мисля…
Спря по средата на изречението. Лорен отново се изчерви.
Бъндъл изведнъж възкликна и другите я погледнаха стъписано.
— Каква глупачка съм! — каза тя. — Истинска патка! Знаех си, че съм забравила нещо.
— Какво?
— Нали познавате Умника? Джордж Ломакс, де.
— Чувал съм какво ли не за него — отвърна Джими. — От Бил и Рони.
— Е, следващата седмица ще дава някакъв прием и по този повод е получил предупредително писмо от Седемте циферблата.
— Какво? — попита Джими възбудено и се приведе напред. — Сигурна ли си?
— Как да не съм сигурна! Споделил е с татко. Е, какво ще кажете?
Джими отново се облегна в креслото. Мислеше бързо и внимателно. Най-сетне проговори. Думите му бяха малко и на място.
— На този прием ще стане нещо.
— И аз мисля така — рече Бъндъл.
— Всичко пасва — каза младежът някак унесено и се обърна към Лорен: — На колко години беше по време на войната? — попита я ни в клин, ни в ръкав.
— На девет. Не, на осем.
— А Джери е бил, ако не се лъжа, на около двайсет. Повечето момчета на тази възраст отидоха на фронта. А Джери не.
— Така е — потвърди Лорен след кратко мълчание. — Не беше мобилизиран. Не знам защо.
— Аз мога да ти обясня защо — рече Джими. — Или най-малкото съм в състояние да изкажа едно доста точно предположение. От 1915 до 1918 година Джери не е бил в Англия. Опитах се да разбера къде е ходил. Оказа се, че не знае никой. Според мен е бил в Германия.
Лорен поруменя. Погледна Джими с възхищение.
— Колко съобразителен си!
— Той знаеше немски, нали?
— Да, като майчин.
— Сигурен съм, че съм отгатнал. Слушайте. Джери Уейд работеше във Форин офис. На пръв поглед беше вятърничав симпатяга — не ми се сърдете за израза, разбирате какво искам да кажа, — също като Бил Евърсли и Рони Деврьо. Всъщност е бил съвсем различен. Мъж на място. Говори се, че нашето разузнаване е най-доброто в света. Според мен Джери Уейд е бил доста високо в йерархията му. Това обяснява всичко.
— Ако се окаже, че си прав? — попита Бъндъл, делова както винаги.
— Значи работата е по-дебела, отколкото си мислим. Излиза, че в тази история със Седемте циферблата, са замесени не просто престъпници, а и разузнавателните служби. В едно съм убеден: някой от нас трябва да присъства на приема у Ломакс.
Бъндъл се понамръщи.
— Познавам добре Джордж, но не съм му симпатична. Никога не би му дошло на ум да ме покани на такъв прием. И все пак, бих могла…
Тя се замисли.
— Дали не бих могъл да уредя нещо чрез Бил? — поинтересува се домакинът. — Той така или иначе ще иде на приема, нали е дясната ръка на Умника. Защо да не покани и мен?
— Не виждам причини да не го направи — каза Бъндъл. — Инструктирай го какво да каже. Сам няма да се сети.
— Какво предлагаш? — попита плахо Джими.
— Нещо съвсем просто. Бил ще те представи за богат младеж, интересуващ се от политика и решил да се кандидатира за депутат. Джордж веднага ще се хване на въдицата. Знаеш ги що за стока са политиците, непрекъснато се озъртат за нови млади богаташи. Колкото по-богат те изкара Бил, толкова по-лесно ще издейства поканата.
— Нямам нищо против, стига да не ме изкара някой новоизлюпен Ротшилд.
— Тогава смятай въпроса за уреден. Утре ще вечерям с Бил и ще разбера от него кой е поканен. Ще ни е от полза.
— Жалко, че няма да дойдеш — каза Джими, — но може да е за добро.
— Не съм сигурна, че няма да дойда — възрази Бъндъл. — Умника ме мрази до смърт, но може би ще намеря друго решение.
— А аз? — попита Лорен тихо и примирено.
— Ти няма какво да търсиш там — отвърна незабавно Джими. — В края на краищата, ни трябва човек, който да не е на приема, в случай че…
— В случай че какво? — попита девойката.
Домакинът предпочете да подмине въпроса й. Обърна се към Бъндъл: