— Виж какво, нека не намесваме и Лорен. Съгласна ли си?
— Според мен си прав.
— Следващия път ще вземем и теб — каза бодро младежът.
— А ако няма следващ път?
— Не може да няма. Непременно ще има.
— Ясно. Значи да се прибирам и да чакам?
— Точно така — каза Джими с облекчение. — Бях сигурен, че ще ме разбереш.
— Слушай сега — поясни й Бъндъл, — ако и тримата се изтърсим на приема, ще събудим подозрения. А и най-трудно ще намерим покана за теб. Нали разбираш?
— Да, да — отвърна Лорен.
— Значи уточнихме се. Ти няма да правиш нищо — допълни младежът.
— Няма да правя нищо — примири се Лорен.
Обзета от съмнения, Бъндъл изгледа Лорен. Кротостта, с която момичето прие решението, бе доста неестествена. Погледите им се срещнаха. Сините очи на Лорен излъчваха невинност. Не трепнаха дори миглите й. Бъндъл не остана съвсем удовлетворена. Смирението на Лорен Уейд й се видя крайно подозрително.
Глава десета
Бъндъл посещава Скотланд Ярд
Можем веднага да съобщим, че всеки от тримата участници в гореописания разговор бе утаил по нещо.
Можем да се усъмним например дали Лорен Уейд е била напълно искрена, когато обясняваше какво я е довело при Джими Тесиджър.
Самият Джими пък имаше някои идеи и намерения за предстоящия прием у Джордж Ломакс, които не намираше за необходимо да споделя например с Бъндъл.
Бъндъл, от своя страна, си имаше план, който смяташе да изпълни незабавно и за който не бе споменала и дума.
След като излезе от апартамента на Джими Тесиджър, отиде право в Скотланд Ярд и поиска среща със старши инспектор Батъл.
Той бе важна клечка. Занимаваше се почти изключително със случаи от деликатно политическо естество. Преди четири години в Чимнис бе разследвал такъв случай и Бъндъл искрено се надяваше да не го е забравил.
След кратко чакане бе отведена по някакви безкрайни коридори в кабинета на старши инспектора. Батъл бе флегматичен мъж с безизразно лице. Изгледаше подчертано неумен и приличаше повече на портиер, отколкото на детектив.
Когато влезе Бъндъл, той бе застанал до прозореца и наблюдаваше безстрастно врабците.
— Добър ден, лейди Айлийн — каза й. — Заповядайте, седнете!
— Благодаря — отвърна Бъндъл. — Боях се, че няма да си спомните за мен.
— Винаги запомням хората — рече Батъл. — При моята работа няма как да не го правя.
— Ах! — каза Бъндъл, леко попарена от последните думи.
— С какво мога да ви бъда полезен? — заинтересува се старши инспекторът.
Бъндъл започна без заобикалки:
— Чувала съм, че тук, в Скотланд Ярд, разполагате със списъци на всички тайни организации в Лондон.
— Стремим се да не изоставаме от събитията — отвърна предпазливо старши инспектор Батъл.
— Сигурно повечето изобщо не са опасни.
— Има едно твърде точно правило: колкото повече говорят, толкова по-малко действат.
— Чувала съм, че доста често не предприемате нищо срещу тях.
Батъл кимна.
— Така е. Защо да пречим на човек, който се е обявил за Брат на свободата например, да се среща два пъти седмично в някакво мазе със свои съмишленици и си говори с тях как ще леят реки от кръв? С това не вреди нито на себе си, нито на нас. Пък и ако реши някой път наистина да създава неприятности, поне ще знаем къде да го открием.
— Но сигурно някои организации са по-опасни, отколкото изглеждат — каза бавно Бъндъл.
— Да, случва се.
Настъпи кратко мълчание, което Бъндъл наруши:
— Старши инспектор Батъл, възможно ли е да ми дадете списък на тайните организации, чиито щабове са в „Седемте циферблата“?
Старши инспектор Батъл се славеше с това, че никога не издава чувствата си. Сега обаче Бъндъл бе готова да се закълне, че макар и за миг погледът му трепна от изненада. Той отговори на девойката с обичайния си безизразен глас.
— Строго погледнато, лейди Айлийн, квартал „Седемте циферблата“ вече не съществува.
— Така ли?
— Да. Голяма част от него бе срутена и застроена наново. Някога е бил бордей, но днес в него живеят уважавани хора с положение в обществото. Отдавна не е романтично място, където да се търсят тайни организации.
— Ах! — възкликна Бъндъл, донякъде слисана от думите на старши инспектора.
— Все пак много ми се ще да узная какво е събудило у вас интерес към този квартал, лейди Айлийн.
— Длъжна ли съм да ви кажа?
— Така ще си спестим някои неприятности. Ще бъдем наясно какво искаме един от друг.
Бъндъл се поколеба за миг.
— Вчера бе застрелян един човек — започна тя. — Първо си помислих, че съм го прегазила…