— За мистър Роналд Деврьо ли говорите?
— Информиран сте, разбира се. Защо вестниците не писаха нищо?
— Наистина ли държите да знаете, лейди Айлийн?
— Да, ако може.
— Просто решихме да задържим новината едно денонощие. Ще излезе в утрешните вестници.
— Виж ти!
Бъндъл бе озадачена.
Какво ли се криеше зад това безизразно лице? Как приемаше старши инспекторът убийството на Роналд Деврьо? Като най-обикновено престъпление или като нестандартен случай?
— Когато умираше спомена Седемте циферблата — изрече бавно девойката.
— Благодаря ви — отвърна Батъл. — Ще си запиша.
Драсна няколко думи в бележника върху бюрото си.
Бъндъл поде отново:
— Научих, че завчера мистър Ломакс е идвал при вас във връзка с някакво заплашително писмо.
— Така е.
— И че го е получил от Седемте циферблата.
— Да, ако не се лъжа, така пишеше.
Бъндъл остана с чувството, че чука на заключена врата.
— Ако ми позволите да ви дам един съвет, лейди Айлийн…
— Знам какво ще ми кажете.
— Да се приберете и да не мислите за тези неща.
— С други думи, да оставя на вас да мислите за тях.
— Как да ви кажа — рече старши инспектор Батъл, — все пак сме професионалисти.
— А аз съм само любителка, така ли? Прав сте, но забравяте, че макар да не притежавам вашите знания и опит, за сметка на това имам едно предимство. Мога да действам, без да привличам вниманието.
Стори й се, че старши инспекторът се сепва от нейните думи и ги е оценил по достойнство.
— Е — продължи младата жена, — щом не желаете да ми дадете списък на тайните организации…
— Не съм казвал такова нещо. Ще го получите.
Отиде при вратата, отвори я, надникна и нареди нещо. След това се върна при креслото и седна. Кой знае защо Бъндъл се почувства объркана. Лекотата, с която инспекторът реши да удовлетвори молбата й, й се стори подозрителна. Батъл изглеждаше доволен от себе си.
— Помните ли смъртта на мистър Джералд Уейд? — внезапно попита тя.
— Умря във вашия дом, нали? От свръхдоза приспивателно.
— Сестра му твърди, че никога не е взимал сънотворно.
— Нямате представа колко много неща днес не са известни на сестрите — възрази старши инспекторът.
Бъндъл отново се почувства неловко. Зачака, без да каже и дума. След малко влезе мъж и подаде на инспектора лист с машинописен текст.
— Заповядайте — каза Батъл, щом човекът излезе. — Всичките са тук: Кръвните братя на св. Себастиян, Хрътките, Другарите на мира, Клубът на другарите, Приятелите на потисничеството, Децата на Москва, Червените знаменосци, Херингите, Другарите на онеправданите и още половин дузина.
В погледа му се появи лукаво пламъче, когато той й връчи списъка.
— Давате ми списъка — рече Бъндъл, — защото знаете, че няма да ми бъде от полза. Искате да се откажа, нали?
— Ще се радвам, ако го сторите — потвърди Батъл. — Почнете ли да се врете по тези места, ще ни отворите доста работа.
— В смисъл, че ще трябва да се грижите за моята безопасност, така ли?
— Да, лейди Айлийн.
Бъндъл вече бе станала. Още не бе решила какво да каже. Досега логиката бе на страната на старши инспектор Батъл. В последния момент тя се сети за един свой коз и реши да го изиграе.
— Преди малко ви подметнах, че един любител е в състояние да извърши неща, с които професионалист няма да се справи. Вие не ми възразихте. Защото сте честен човек, старши инспектор Батъл. Знаехте, че съм права.
— Продължавайте — каза бързо Батъл.
— В Чимнис ми позволихте да помогна. Няма ли да ми го разрешите и сега?
Стори й се, че Батъл обмисля нейното предложение. Окуражена от мълчанието му, продължи:
— Вече сте наясно и що за човек съм, старши инспектор Батъл. Обичам да стигам до истината. Не искам да ви се бъркам и да се занимавам с неща, които вършите вие, и то значително по-добре. Ако обаче смятате, че в тази работа има място за любител, нека това да бъда аз.
Отново настъпи мълчание, след което инспектор Батъл отговори:
— Бяхте съвсем пряма и открита с мен, лейди Айлийн. Но да ви кажа, това, което предлагате, е опасно. А когато аз казвам, че нещо е опасно, то наистина е опасно.
— Досетих се — каза Бъндъл, — не съм глупачка.
— Не сте. Досега не съм познавал млада дама, за която това да важи с по-голямо основание. Ще направя за вас нещо, лейди Айлийн. Ще ви подскажа една малка подробност. Правя го, понеже никога не съм зачитал особено девиза „Сигурността над всичко!“ Според мен хората, които цял живот се пазят да не ги прегази автобус, е най-добре да бъдат прегазени, за да не се пречкат. От тях полза никаква.
Бъндъл затаи дъх, след като чу тези забележителни разсъждения от устата на безстрастния Батъл.