— Какво щяхте да ми подскажете? — попита тя.
— Нали познавате мистър Евърсли?
— Дали познавам Бил ли? Разбира се. Но…
— Според мен той е в състояние да ви разкаже всичко, което искате да узнаете за Седемте циферблата.
— Какво, Бил е запознат със случая!
— Не съм казвал такова нещо. Според мен обаче, тъй като сте съобразителна и бързо мислеща млада дама, няма да ви е трудно да измъкнете от него информацията, която ви интересува. От мен няма да чуете повече — добави твърдо старши инспекторът.
Глава единайсета
Вечерята с Бил
Бъндъл отиде на срещата с Бил, изпълнена с надежди.
Той се въодушеви много, щом я видя.
„Наистина е много мил — помисли си девойката. — Прилича на голямо добродушно псе, което размахва опашка, когато му е драго да те види.“
Голямото псе бе започнало да бълва коментари и информация със скоростта на картечница.
— Изглеждаш страхотно, Бъндъл. Нямаш си представа колко се радвам да те видя. Поръчах стриди, нали обичаш? Как си? Защо стоя толкова дълго по чужбина? Поне приятно ли ти беше?
— Не. Щях да умра от скука. Колкото до нашите съотечественици, видях само стари полковници от запаса, които се пекат на слънце, и проклети стари моми, работещи в библиотеки и църкви.
— Най си обичам Англия — каза Бил. — Чужбината никак не ми понася, ако изключим Швейцария. Нея си я бива. Решил съм тази Коледа да я карам там. Защо не дойдеш с мен?
— Ще си помисля — отвърна Бъндъл. — Кажи как си, Бил, с какво се занимаваш?
Въпросът й се оказа непредпазлив. Зададе го от учтивост, просто като встъпление в разговор, в който мислеше да наложи интересуващите я теми. Бил обаче започна да отговаря на драго сърце:
— Точно за това смятах да си поговорим, Бъндъл. Ти си умно момиче и искам да те помоля за съвет. Нали знаеш онова музикално шоу, „Проклети да са очите ти“?
— Да.
— Е, сега ще ти разкажа за едно безобразие. Там играе една моя позната, американка. Страхотна е…
Бъндъл изстина. Познатите момичета на Бил все си имаха неприятности, които изглеждаха безкрайни.
— Та това момиче, казва се Бейб Сейнт Мор…
— Интересно откъде се е сдобила с такова име? — попита Бъндъл с ирония.
Бил я разбра буквално.
— От справочника „Кой какъв е“. Разлистила го наслуки и опряла пръст върху страницата, без да гледа. Много е готина, нали? Истинското й име е Голдшмит или Абрамайер, нещо невъзможно за произнасяне.
— Прав си — съгласи се Бъндъл.
— Е, Бейб Сейнт Мор звучи съвсем иначе. Освен това е и яка. Тя е от осемте момичета, които правят пирамидата…
— Бил — прекъсна го отчаяна Бъндъл — вчера сутринта се видях с Джими Тесиджър.
— Джими е симпатяга — каза Бил. — Та бях започнал да ти разправям, че Бейб е умно момиче. Без ум днес си за никъде. Повечето хора от театъра не могат да стъпят на малкия й пръст. Ако искаш да успееш в живота, не бива да те е страх, смята Бейб. И е хубавка. Бива я и като актриса. В „Проклети да са очите ти“ не може да се изяви, там просто са я тикнали в масовката. Казвам й да се хване с истински театър, а тя ми се смее…
— Виждал ли си се с Джими?
— Да, тази сутрин. Та докъде бях стигнал? Още не съм ти разправил най-интересното. И всичко е от завист, от най-долнопробна черна завист. Другото момиче не струва нищо в сравнение с Бейб и много добре го знае. И зад гърба й…
Бъндъл вече се бе примирила с неизбежното и изслуша докрай цялата история за злополучните обстоятелства, предизвикали изчезването на Бейб Сейнт Мор от състава на „Проклети да са очите ти“. Разказът на Бил продължи доста дълго, но най-сетне приключи.
— Прав си, Бил, пълно безобразие! И като си помислиш, че всичко е от завист…
— В театъра е така.
— Сигурно. Джими спомена ли ти, че иска да иде на приема следващата седмица?
За пръв път Бил обърна внимание на думите на Бъндъл.
— Разказа ми една дълга история, която да пробутам на Умника. Че смятал да се кандидатира на изборите от Консервативната партия и така нататък. Да знаеш, Бъндъл, ужасно рисковано е.
— Ами, рисковано! — възрази Бъндъл. — Дори Джордж да надуши за какво става дума, ти няма да пострадаш. Ще излезе, че са те подвели, и толкоз.
— Друго имам предвид — каза Бил. — Рисковано е за Джими. Докато се усети, ще са го засилили в някой сиромашки квартал да целува бебета и да произнася речи. Нямаш представа колко организиран и деен е Умника.
— Е, в такъв случай се налага да рискуваме — рече Бъндъл. — А Джими нека има грижата да се пази.
— Не познаваш Умника — настоя младежът.
— Кой друг е поканен на приема? Има ли нещо по-особено в него?