Това простичко решение доста го изненада.
— Сър Осуалд непрекъснато повтаря — продължи лейди Кут, — че за да преуспее един младеж, трябва преди всичко да е точен.
— Знам, знам — отвърна мистър Уейд. — Когато съм в града, и аз съм точен. Ща не ща, най-късно до единайсет трябва да съм в проклетия Форин Офис. Не мислете, че съм някой нехранимайко. Много хубави цветя имате, лейди Кут. За онези, моравите, ми е думата. Не знам как се казват, но у дома ги имаме същите. Сестра ми разбира от градинарство.
Лейди Кут незабавно насочи вниманието си към новата тема. Не бе забравила своите сутрешни огорчения.
— Колко градинари имате?
— Само един. И то изкуфял и стар. Не разбира много от градинарство, но затова пък изпълнява каквото му наредим. Великолепно качество, нали?
Лейди Кут се съгласи. Изрази го с глас, който щеше да е неоценим у актриса, играеща драматични роли, после заобсъжда с мистър Уейд произвола на самозабравилите се градинари.
През това време експедицията на другите продължаваше. Централният магазин на Маркет Бейзинг изведнъж се напълни с купувачи и собственикът му бе изненадан от внезапно нарасналото търсене на будилници.
— Жалко, че я няма Бъндъл — промърмори Бил. — Нали и ти, Джими, я познаваш? Не? Страшно ще ти хареса. Прекрасно момиче е, а и има ум в главата си. Ти познаваш ли я, Рони?
Рони поклати глава.
— Не познаваш Бъндъл? Къде си бил досега?
— Бъди малко по-деликатен, Бил — рече Сокс. — Престани да ни занимаваш с приятелките си. Не забравяй, че сме дошли да вършим работа.
Мистър Мъргатройд, собственик на магазина, започна да проявява своето красноречие.
— Ако ми позволите, госпожице, бих ви посъветвал да оставите будилника за седем шилинга и единайсет пенса. Не че е лош, в никакъв случай, но на ваше място бих взел този, от десет шилинга и шест пенса. Малко по-скъп е, но си струва. По-надежден е. Та после да не кажете…
Всички вече бяха разбрали, че словоохотливостта на мистър Мъргатройд трябва да бъде незабавно пресечена.
— Не ни е необходим надежден часовник — каза Нанси.
— Трябва ни часовник, който да изкара един ден — рече Хелън.
— Не искаме деликатен часовник — обади се и Сокс. — Искаме часовник, който да звъни силно.
— Трябва ни… — започна Бил, но не успя да довърши мисълта си.
Джими, който имаше вкус към техниката, най-после бе задействал алармения сигнал на един будилник. Следващите пет минути магазинът се изпълни с режещите звуци, предизвикани от звъненето на много будилници.
Накрая избраха шест превъзходни будилника.
— Ще купя един и за Орангутана — рече великодушно Рони. — В края на краищата именно той даде тази идея и няма да е справедливо да не го включим в осъществяването й.
— Правилно — съгласи се Бил. — Аз ще купя един и за лейди Кут. И тя ни помогна. Нали пое грижата да отвлече вниманието на онова приятелче Джери?
В този момент лейди Кут наистина разказваше дълга история за Макдоналд и за някаква превъзходна праскова и й беше много забавно.
Будилниците бяха опаковани и платени. Озадачен, мистър Мъргатройд, изпроводи с поглед отдалечаващите се коли. Младежите от висшата класа наистина бяха станали много непосредствени, но невинаги бе лесно човек да ги разбере. Мистър Мъргатройд с облекчение започна да обслужва съпругата на свещеника, която търсеше нов модел чайник.
Глава втора
За будилниците
— А сега къде да ги сложим?
Вечерята бе приключила. На лейди Кут отново й се бе наложило да изпълнява задълженията на домакиня, когато внезапно й се притече на помощ сър Осуалд, който предложи да играят бридж. Всъщност „предложи“ не е най-точната дума. Като един от „Кормчиите на английската промишленост“ просто изразяваше своето предпочитание, а хората около него веднага побързаха да се съобразят с желанието на великия мъж.
Рупърт Бейтман и сър Осуалд играеха срещу лейди Кут и Джералд Уейд. Групирането бе много удачно. Сър Осуалд играеше бридж превъзходно, както впрочем вършеше всичко, с което се заемеше, и предпочиташе да има партньор от своята класа. В бриджа Бейтман бе не по-лош, отколкото като личен секретар. И двамата играеха съвсем делово и си разменяха единствено кратки реплики: „Без коз“, „Качвам“, „Три пики“. Лейди Кут и Джералд Уейд бяха любезни и многословни; след всяко раздаване младежът не пропускаше да каже: „Драга партньорко, наистина играхте превъзходно“, изразявайки с интонацията си искрено възхищение, което лейди Кут намираше и за мило, и за успокояващо. Освен това им вървеше.
През това време останалите гости би трябвало да танцуват под звуците на радиото в голямата бална зала. Всъщност обаче се бяха събрали пред стаята на Джералд Уейд: чуваха се сподавен кикот и тиктакането на будилници.