Точно в дванайсет Бъндъл и Лорен прекосиха портата на имението, след като оставиха колата в един близък гараж.
Лейди Кут посрещна двете момичета с изненада, но и с нескривано удоволствие и веднага настоя да останат за обяд.
О’Рорк, който дотогава дремеше в едно огромно кресло, веднага подхвана оживен разговор с Лорен. Тя, от своя страна, се заслуша с половин ухо в подробното и изпълнено с технически подробности обяснение на Бъндъл за повредата на автомобила.
— Този път поне извадихме късмет, че таратайката се повреди край вашия дом — приключи девойката. — Последния път закъсах в неделя край някакво селце Литъл Спедлингтън.
— Става за заглавие на филм — отбеляза О’Рорк.
— Звучи ми като рождено място на невинна селска девица — добави Сокс.
— Къде ли е мистър Тесиджър? — попита лейди Кут.
— Май в стаята с билярда — каза Сокс. — Ей сега ще го доведа.
Излезе, но не бе отсъствала и минута, когато се появи Рупърт Бейтман, сериозен и делови както винаги.
— Да, лейди Кут? Тесиджър ми каза, че сте ме търсили. А, здравейте, лейди Айлийн!
Докато той поздравяваше двете момичета, Лорен незабавно се зае с изпълнението на задачата си.
— Ах, мистър Бейтман! Отдавна исках да ви видя. Нали веднъж ми обяснявахте как да се лекува куче, чийто лапи непрекъснато се възпаляват?
Секретарят поклати глава.
— Май е бил някой друг, мис Уейд. Макар че за щастие имам известни познания…
— Какъв прекрасен човек сте! — прекъсна го Лорен. — От всичко разбирате.
— Трябва да се стремим да сме в крак с всички области на познанието — отвърна сериозно мистър Бейтман. — Колкото до възпалението на лапите…
Терънс О’Рорк се наведе към Бъндъл.
— Той е от хората, които публикуват любопитни факти в седмичните издания — пошепна й тихо. — „Как да запазите блясъка на бронзовата решетка пред камината“, „Кърлежът по овцете е едно от най-любопитните създания в света на насекомите“, „Брачните ритуали на туземците от Фингарските острови“ и така нататък.
— Да де, от рубриката „Любопитни факти“.
— Нали е ужасно? — каза мистър О’Рорк. След това продължи с престорено благочестив глас. — Слава Богу, че съм възпитан човек и не разбирам от нищо.
— Виждам, че имате мини голф — каза Бъндъл на лейди Кут.
— Ако искате, можем да поиграем, лейди Айлийн — предложи О’Рорк.
— Хайде да играем срещу тях двамата — каза Бъндъл. — Лорен, дали да не изкараме една игра? Ние с мистър О’Рорк срещу теб и мистър Бейтман.
Секретарят се поколеба.
— Не им отказвайте, мистър Бейтман — рече му лейди Кут, — скоро няма да сте необходим на сър Осуалд.
Четиримата излязоха на ливадата.
— Добре го измислих, нали? — прошепна Бъндъл на Лорен. — Да се поздравим за женската си съобразителност.
Играта приключи малко преди един часа. Победиха Бейтман и Лорен.
— Вярвам, ще се съгласите, драга ми партньорко, че въпреки това се представихме по-спортсменски — каза мистър О’Рорк на Бъндъл. — Орангутана е много предпазлив, никога не рискува. При мен е друго. Девизът ми е „Всичко или нищо“. Не е лош за житейски девиз, нали, лейди Айлийн?
— С такъв девиз не сте ли си имали неприятности? — поинтересува се през смях Бъндъл.
— Да, разбира се, и то безброй пъти. Аз обаче не се предавам. Терънс О’Рорк може да бъде усмирен само от примката на палача.
Тъкмо тогава иззад къщата се появи Джими Тесиджър.
— Бъндъл! Чудесно е, че си тук! — възкликна младежът.
— Изтървахте най-важното състезание от есенния сезон — каза О’Рорк.
— Бях излязъл да взема въздух — поясни Джими. — Тези момичета откъде се появиха?
— Пристигнахме на собствен ход — рече Бъндъл. — Автомобилът ни заряза насред пътя.
После му описа аварията.
Джими я изслуша с разбиране.
— Лош късмет сте извадили — каза. — Тази повреда едва ли ще се отстрани бързо. След обяда ще ви закарам с моята кола.
Чу се звукът на гонга и всички влязоха в къщата. Бъндъл започна скришом да наблюдава Джими. Стори й се, че в гласа му е усетила възбуда. Реши, че всичко е минало добре.
След обяда момичетата се сбогуваха учтиво с лейди Кут и Джими каза, че ще ги отведе до гаража със своята кола. Едва бе потеглил, когато девойките изрекоха в хор един и същ въпрос.
— Какво стана?
Джими реши да ги подразни малко и не отговори веднага.
— Какво стана, де?
— А, всичко е наред, благодаря. Само дето съм малко неразположен от преяждане със сухари.
— Какво се случи?
— Ще ви кажа. От преданост към каузата преядох със сухари. Това обаче разколеба ли ме? Не, в никакъв случай.
— Моля те, Джими! — рече Лорен с укор в гласа.