И тримата се спогледаха. Лорен поклати глава.
— Човек като сър Осуалд Кут! Невъзможно! Пък и какво ще спечели от това?
— Наистина изглежда нелепо — съгласи се Джими. — И все пак…
— „Номер 7 си има собствен стил на работа“ — припомни на глас Бъндъл. — Дали пък именно с този стил сър Осуалд не е натрупал богатствата си?
— Защо в такъв случай му е било необходимо да разиграва театър в Уайвърн? Защо, след като вече е имал формулата в заводите си?
— Навярно и за това си има обяснение — каза Лорен. — Може да се използва същият довод, който ти изтъкна за мистър О’Рорк. Трябвало е да отклони подозрението от себе си и да го насочи към друг.
Бъндъл кимна с разбиране.
— Всичко си идва на мястото. Подозренията се насочват към Бауер и графинята. На никого и през ум не би му минало да се усъмни в човек като сър Осуалд Кут?
— А дали Батъл не се е усъмнил? — изрече бавно Джими.
Нещо се раздвижи в паметта на Бъндъл. Тя си спомни как Батъл е махнал от палтото на милионера листенце от бръшлян.
Дали инспекторът го бе подозирал през цялото време?
Глава двайсет и девета
Странното поведение на Джордж Ломакс
— Пристигна мистър Ломакс, милорд!
Кейтърам подскочи: погълнат от тънкостите на това как да не се използва лявата китка, не бе чул безшумните стъпки на иконома върху меката трева. В погледа, с който се втренчи в Тредуел, имаше повече страдание, отколкото гняв.
— Обясних ти, Тредуел, че тази сутрин ще бъда много по-зает от обичайното.
— Да, милорд, обаче…
— Кажи на мистър Ломакс, че си сбъркал и че не съм тук. Че съм отишъл до селото. Че съм тежко болен. Ако не повярва и на това, кажи му, че съм умрял.
— Милорд, мистър Ломакс вече ви е забелязал, докато е идвал с колата насам.
Кейтърам въздъхна дълбоко.
— Има си хас да не ме забележи. Добре, Тредуел. Идвам…
В нрава на лорд Кейтърам бе да изразява чувства, противоположни на тези, които всъщност изпитва. Никога досега не бе показвал такава сърдечност при среща с Джордж.
— Драги ми приятелю! Скъпи ми приятелю! Радвам се да те видя! Колко се радвам, наистина! Седни. Изпий нещо. Чудесно си сторил, че си решил да наминеш.
След като натика госта в едно огромно кресло, седна срещу него и започна да примигва нервно.
— Отдавна исках да проведа важен разговор с теб — поде Джордж.
— А, така ли? — отвърна тихо лорд Кейтърам и запрехвърля бързо наум всички ужасяващи варианти, криещи се зад тези простички думи.
— Много важен разговор — натърти Джордж.
Лордът съвсем оклюма. Реши, че се задава нещо, много по-страшно от всичко, което бе предполагал.
— Кажи — рече той, като се помъчи да говори нехайно.
— Айлийн вкъщи ли е?
Лорд Кейтърам изпита облекчение, но и бе изненадан.
— Да, да, у дома си е. На гости й е една приятелка, малката Уейд. Много мило момиче, наистина. Някой ден от нея ще стане чудесна играчка на голф. Има такъв замах…
Продължи да бърбори, докато Джордж не го прекъсна безцеремонно.
— Радвам се, че Айлийн е вкъщи. Дали бих могъл да поговоря с нея?
— Разбира се, драги ми приятелю, разбира се. — Лордът още бе много изненадан, но се радваше и на облекчението. — Стига да не ти е скучно.
— Едва ли има нещо, което да ми е по-малко скучно — отвърна Джордж. — Ти, Кейтърам, май не си осъзнал, че Айлийн е пълнолетна. Вече не е дете. Вече е жена, и то с твое разрешение, изключително очарователна и умна. Мъжът, който успее да спечели любовта й, ще е голям късметлия. Повтарям — голям късметлия.
— Да, да, сигурно си прав — рече лорд Кейтърам. — Само дето не я свърта на едно място повече от две минути. Е, да, днес младежите не обръщат внимание на тези работи.
— Искаш да кажеш, че не понася скуката. Айлийн е умна, Кейтърам, амбициозна е. Изпитва жив интерес към актуалните проблеми и подхожда към тях с цялата сила и жизненост на младия си разум.
Лордът го изгледа. Реши, че бремето на това, което хората наричат „напрегнатостта на съвременния живот“, най-сетне се е стоварило върху Джордж. Описанието, което той бе дал на Бъндъл, му се стори съвсем нелепо.
— Сигурен ли си, че си добре? — попита го съчувствено.
Джордж нетърпеливо махна с ръка.
— Може би, Кейтърам, вече си започнал да се досещаш за целта на днешното ми посещение. Не съм човек, който поема необмислено отговорности. Напротив, славя се със здравия разум, което вероятно се дължи и на заемания от мен пост. Към всеки проблем подхождам внимателно и задълбочено. Бракът, особено на моята възраст, не е нещо, към което да се отнасям лекомислено. Еднаквото потекло, близките вкусове, взаимното привличане, принадлежността към едно и също вероизповедание — това са все неща, които трябва да се вземат предвид, когато се претеглят плюсовете и минусите. Струва ми се, че съм в състояние да предложа на съпругата си обществено положение, което не е за пренебрегване. Айлийн би подхождала чудесно на тази роля не само по силата на потеклото и възпитанието си, но и защото със своя ум и политически усет би могла да даде тласък на моята кариера за благото и на двама ни. Разбира се, Кейтърам, давам си сметка, че разликата във възрастта е голяма. Мога да те уверя обаче, че съм изпълнен с енергия и се чувствам като юноша. Пък е и редно съпругът да е по-възрастен. На Айлийн един по-възрастен съпруг ще й приляга повече, отколкото някой празноглав младеж без житейски опит. Смея да те уверя, драги ми Кейтърам, че ще имам най-грижовно отношение към крехката й младост. Ще се грижа за нея и ще я уважавам. Какво щастие ще е за мен да наблюдавам как узрява умът й! И като си помисля, че досега никога не си бях давал сметка…