Джордж поклати глава, сякаш се укоряваше. Лорд Кейтърам, който се бе посъвзел, проговори вяло:
— Добре ли съм разбрал, драги ми приятелю, че… Не мога да допусна, че сериозно искаш да се ожениш за Бъндъл.
— Да де, изненадан си. Идва ти като гръм от ясно небе. Да разбирам ли, че съм получил разрешението ти да разговарям с нея?
— Естествено — отвърна лорд Кейтърам. — Щом смяташ, че ти трябва разрешение, имаш го. Знаеш ли обаче, Ломакс, на твое място не бих го правил. Бих се прибрал у дома и бих обмислил всичко още веднъж. Бих броил до двайсет и така нататък, преди да взема решение. Човек се чувства като глупак, когато направи предложение за женитба и получи отказ.
— Вярвам, че ми даваш този съвет напълно доброжелателно, драги ми Кейтърам, но се изразяваш малко странно. Обмислил съм всичко и съм решил да си опитам късмета. Мога ли да разговарям с Айлийн?
— Вече ти казах, че нямам отношение към тези неща — рече припряно лордът. — Айлийн е господарка на живота си. Ако утре се яви при мен и каже, че е решила да се омъжи за шофьора, нейна работа. Днес времената са такива. Децата могат наистина да ти отровят живота, ако не се съгласяваш във всичко с тях. Открай време съм казвал на Бъндъл: „Прави каквото знаеш, само не ме безпокой.“ Уверявам те, че тя твърдо се придържа към това правило.
Джордж обаче бе непоколебим.
— Къде мога да я открия?
— Нямам представа — отвърна Кейтърам. — Както ти казах, не се задържа повече от минута на едно място.
— А дали и мис Уейд е с нея? Струва ми се, Кейтърам, че е най-добре да кажеш на иконома да я повика и да й предаде, че бих искал да поговоря с нея няколко минути.
Лордът послушно натисна звънеца.
— Тредуел, открий, ако обичаш, миледи. Кажи й, че мистър Ломакс желае да поговори с нея в моя кабинет.
Тредуел излезе. Джордж сграбчи ръката на Кейтърам и започна енергично да я стиска, от което лордът се почувства неудобно.
— Хиляди благодарности — каза му. — Надявам се скоро да те зарадвам с добри новини.
После излезе бързо от стаята.
— Я виж ти! — рече си лорд Кейтърам. — Какво ли е направила Бъндъл?
Вратата отново се отвори.
— Тук е мистър Евърсли, милорд.
След като Бил нахълта в стаята, Кейтърам го хвана за ръката и заговори угрижено:
— Здравей, Бил! Сигурно търсиш Ломакс. Знаеш ли, ако искаш да сториш едно добро дело, бързо иди в кабинета ми и му кажи, че министерският съвет ще провежда извънредно заседание, накратко намери начин да го разкараш оттук. Наистина няма да е честно да позволя клетия човечец да става за смях само заради шегите на едно глупаво момиче.
— Не ми трябва Умника — каза Бил. — Дори не знаех, че е тук. Дойдох заради Бъндъл. Къде е тя?
— Няма да можеш да я видиш — рече лордът. — Поне за сега. Отиде да поговори с Джордж.
— И какво от това?
— Мен ако питаш — уточни Кейтърам, — по всяка вероятност сега Джордж дрънка възможно най-големите глупости. Защо да му утежняваме положението?
— И какво говори?
— Един Бог знае — отвърна лордът. — Някакви небивалици. Винаги съм смятал, че в такива случаи човек не бива да говори много. Достатъчно е да хване момичето за ръката и да остави събитията сами да се развиват.
Бил го погледна удивено.
— Сър, много бързам, наистина. А пък се налага да поговоря с Бъндъл…
— Е, едва ли ще чакаш много. Да ти призная, радвам се, че дойде. След като разговорът приключи, Ломакс сигурно ще поиска да дойде и да сподели с мен как е минало.
— Как е минало какво? Какво всъщност прави Ломакс?
— Тихо — каза лордът. — Прави предложение.
— Предложение ли? Че какво предлага?