Потрепери, когато Мосгоровски се изправи. Разнесе се гласът му, плътен, приятен и убедителен. На Бъндъл й се стори, че го чува някъде отдалеч.
— Лейди Айлийн, присъствали сте на тайно заседание на нашето дружество, без да сте поканена. Тоест налага се да се присъедините към нашите цели и нашите желания. Както навярно сте забелязали, мястото на Два часът е свободно. То е отредено за вас.
Бъндъл зина от удивление. Стори й се, че преживява невероятен кошмар. Нима наистина на нея, Бъндъл Брент, й предлагаха да се присъедини към една престъпна тайна организация? Дали са предложили същото и на Бил и той го е отхвърлил с възмущение?
— Не мога да приема — отсече девойката.
— Не избързвайте с отговора.
Макар и лицето на Мосгоровски да бе скрито от маската, на Бъндъл й се стори, че той се усмихва.
— Та вие, лейди Айлийн, все още не знаете какво отказвате.
— Мога да се досетя — каза Бъндъл.
— Нима?
Този въпрос бе зададен от Седем часът. Гласът му се стори познат на Бъндъл.
Номер 7 много бавно вдигна ръка към главата и маската си.
Девойката затаи дъх. Най-сетне щеше да узнае кой е той.
Маската падна.
Бъндъл усети, че е вперила поглед в безизразното безстрастно лице на старши инспектор Батъл.
Глава трийсет и втора
Бъндъл е изумена
— Правилно — каза Батъл, след като видя как Мосгоровски скочи от мястото си и отиде бързо при Бъндъл. — Дайте й стол. Малко е шокирана, както виждам.
Девойката се отпусна на стола. Бе отпаднала от изумление. Батъл продължи със спокойния си, добре познат й глас:
— Не сте очаквали да ме видите, лейди Айлийн. Не са очаквали да ме видят и някои от другите хора, седнали около масата. Мистър Мосгоровски в известен смисъл бе мой заместник. Бе в течение на всичко. Някои от другите присъстващи обаче сляпо изпълняваха неговите нареждания.
Бъндъл не наруши мълчанието си. Чувстваше се много странно и просто не й бе по силите да каже и дума.
Батъл я погледна с разбиране. Пролича, че чувствата й му са ясни.
— Опасявам се, лейди Айлийн, че трябва да се отърсите от някои свои заблуди. Включително и за нашето дружество. В книгите често пише за тайни престъпни организации, ръководени от мистериозен свръхпрестъпник, когото никой от останалите не е виждал. Възможно е такива неща действително да съществуват в живота. Мога да кажа обаче — а опитът ми не е малък — че лично аз никога не съм се сблъсквал с тях. Има много романтика в този свят, лейди Айлийн. Хората, особено младите, обичат да четат за такива неща. Още повече обичат да ги вършат. Сега ще ви запозная с една много почтена група любители, които с действията си помогнаха изключително много на моя отдел. Свършиха работа, която нямаше да е по силите на никой друг. Някои от действията им външно изглеждаха мелодраматични, но в това нямаше нищо лошо. Те бяха готови да се сблъскат лице в лице с истински опасности, с най-страшни опасности. Готовността им се дължеше на следното: първо, на любовта към самия живот, наситен с опасности, нещо, което намирам за много здравословно в днешните безметежни времена, и второ, на искреното им желание да бъдат полезни на своята родина. А сега, лейди Айлийн, нека ви представя тези хора. С мистър Мосгоровски вече се познавате. Той ръководи клуба, а и доста други неща. Това е най-ценният ни таен антиболшевишки агент в Англия. Номер 5 е граф Андраш от унгарското посолство, много близък приятел на покойния Джералд Уейд. Номер 4 е мистър Хейуърд Фелпс, американски журналист, човек със съвсем ясни симпатии към Британия, умеещ да надушва новини. Колкото до Номер 3… — Батъл се засмя и не довърши мисълта си, а Бъндъл изумено погледна ухиленото лице на Бил Евърсли. — Мястото на Номер 2 — продължи инспекторът с по-сериозен глас — е празно. То принадлежеше на мистър Роналд Деврьо, доблестен млад джентълмен, загинал за родината си. Номер 1… Номер 1 бе мистър Джералд Уейд, друг доблестен мъж, загинал по същия начин. Мястото му бе заето, не без известни колебания от моя страна, от дама, която доказа, че е достойна за него, и ни помогна много.
Последна свали маската си Номер 1 и Бъндъл вече без изненада видя красивото мургаво лице на графиня Рацка.
— Трябваше да се досетя — каза тъжно Бъндъл, — че за чуждестранна авантюристка сте прекалено красива, та да сте истинска.
— Майтапът обаче е другаде — рече Бил. — Бъндъл, това е Бейб Сейнт Мор. Нали си спомняш, че ти разказах за нея и ти обясних, че е голяма актриса? Е, тя го доказа.