— Бауер е от нашите хора, лейди Айлийн. Решихме, че има вероятност престъпникът да се опита да открадне изобретението на хер Еберхард, и устроихме Бауер в къщата, за да следи какво става и да ни държи в течение. За съжаление не свърши много работа. Както ви казах, Тесиджър е успял да сипе отрова на Уейд. Сетне, когато всички са заспали, е сложил до леглото му бутилка, чаша и празно флаконче от приспивателно. Уейд вече е бил в безсъзнание и по всяка вероятност Тесиджър е притиснал пръстите му върху чашата и бутилката, за да остави отпечатъци. Не знам какъв ефект са имали върху Тесиджър, седемте будилника на полицата, но той определено не се е издал пред Деврьо. И все пак сигурно не му е било приятно да си спомня за тях. И е започнал да следи по-внимателно действията на Деврьо. Не ни е известно какво точно се е случило след това, тъй като никой не е успял да разговаря с Деврьо след смъртта на Уейд. Ясно е обаче, че той е тръгнал по следата, съобщена му от Уейд, и е стигнал до същия извод: че Тесиджър е престъпникът когото търсим. Предполагам и че е бил предаден по същия начин, както Уейд.
— Какво искате да кажете?
— Че е бил предаден от Лорен Уейд. Уейд е имал много силни чувства към девойката, всъщност е смятал да се ожени за нея. Знаете, че не му е истинска сестра. Явно е споделял с нея повече, отколкото трябва. Мис Лорен Уейд обаче е била предана тялом и духом на Тесиджър. Била е готова да направи всичко, каквото й нареди. Предала му е информацията. По същия начин по-късно и Деврьо е бил привлечен от Лорен Уейд и по всяка вероятност я е предупредил да се пази от Тесиджър. Наложило се е да бъде отстранен и Деврьо, който малко преди смъртта си се е опитал да предупреди Седемте циферблата, че негов убиец е мистър Тесиджър.
— Какъв ужас! — извика Бъндъл. — Как не съм се сетила!
— Не сте се сетили, защото не ви е изглеждало правдоподобно. Трябва да призная, че и на мен в началото ми се стори невероятно. Сетне обаче се стигна до гостуването в Уайвърн. Навярно си спомняте колко странно се развиха събитията, особено за мистър Бил Евърсли. Тогава вие и Тесиджър бяхте започнали да действате съвместно. Мистър Евърсли, от своя страна, е бил доста удивен от вашето настояване да дойдете тук и когато е разбрал, че сте успели да подслушате едно от нашите заседания, направо е бил стъписан. — Старши инспекторът си пое дъх и в очите му проблясна пламъче. — И аз бях смаян, лейди Айлийн. Никога не бях допускал, че е възможно. Да, наистина успяхте да ме изненадате. Мистър Евърсли е трябвало да вземе решение. Не ви посвети в тайната на Седемте циферблата, тъй като за нея щеше да научи и Тесиджър. Така обаче Тесиджър си намери правдоподобно основание да си издейства покана за приема в Уайвърн. Междувременно Седемте циферблата изпратиха предупредително писмо до мистър Ломакс. Целта бе той да ме помоли за съдействие, така че присъствието ми там да изглежда съвсем естествено. Както си спомняте, не се опитах да го прикрия. — Пламъчето повторно се появи в очите на старши инспектора. — Както можеше да се очаква, Евърсли и Тесиджър се договориха да караулят на две смени. Това всъщност направиха и мистър Евърсли и мис Сейнт Мор. Тя бе на пост до прозореца на библиотеката и след като дочула стъпките на Тесиджър, веднага се скрила зад паравана. А сега ще ви разкажа колко съобразителен е мистър Тесиджър. До определен момент той ми описа истината, включително и сбиването, и трябва да призная, че по едно време бях разколебан и започнах да се питам дали той изобщо е замесен и дали не сме на погрешна следа. Имаше още едно-две подозрителни обстоятелства, които ни насочваха в съвсем друга посока. Мога да ви кажа, че се бях видял в чудо, докато не се натъкнах на нещо твърде интересно. Открих в камината обгорялата ръкавица, върху която имаше отпечатъци от зъби. Тогава си дадох сметка, че съм на вярна следа. Не мога да не призная обаче, че Тесиджър бе действал изключително хитро.
— Какво всъщност се случи? — попита Бъндъл. — Кой беше другият човек?
— Просто не е имало друг човек. Изслушайте ме и ще разберете как успях да възстановя случилото се. Като начало мистър Тесиджър и мис Уейд са били комбина. Имали са и среща за точно определен час. Мис Уейд идва с колата, прехвърля оградата и се озовава при къщата. Разполага с много правдоподобно обяснение, в случай че някой я забележи. Всъщност тя го и даде. Пристигна обаче несмущавана от никого на терасата точно когато часовникът удари два часа. Като начало трябва да кажа, че при идването си е била забелязана. Моите хора са я видели, но имаха заповед да не спират никого, който влиза в имението. Трябваше да задържат само тези, които се опитат да излязат от него. Вярвам, разбирате. И така, мис Уейд пристига на терасата, в този момент един пакет пада до краката й и тя го взима. По бръшляна се спуска мъж и тя хуква да бяга. Какво следва сетне? Следват сбиване и револверни изстрели. Какво ще направят всички останала? Ще побягнат към мястото на сбиването. През това време мис Лорен Уейд необезпокоявана напуска имението и с колата си изчезва заедно с формулата. Нещата обаче не се развиват така и девойката буквално се сблъсква с мен. В този момент играта се изменя. Преминава от нападение в отбрана. Мис Уейд ми разказва версията си. Изглежда напълно правдоподобна и убедителна. Сега отново се връщаме към мистър Тесиджър. Едно нещо веднага ми направи впечатление. Не е възможно да изгуби съзнание само от огнестрелната рана. Реших, че или е паднал и си е ударил главата, или изобщо не е губил съзнание. След това изслушахме разказа на мис Сейнт Мор. Той съвпадаше напълно с думите на Тесиджър, имаше обаче една въпросителна. Мис Сейнт Мор заяви, че след като лампите са били угасени и мистър Тесиджър е отишъл на прозореца, е настъпила такава тишина, та тя е решила, че младежът е излязъл от стаята и е отишъл навън. Да де, но ако в стаята има човек, няма как да не чуеш дишането му, особено ако се мъчиш да чуеш именно него. Ами ако Тесиджър наистина е излязъл? Къде е отишъл? Качил се е по бръшляна и е влязъл в стаята на мистър О’Рорк, в чието уиски предната вечер е бил сипан наркотик. Тесиджър взима документите, хвърля ги на момичето, спуска се отново по бръшляна и… започва свиването. Като се замисли човек, не е никак трудно да се инсценира. Блъскаш маси, разхвърляш мебелите, говориш ту с естествения си глас, ту с просташка интонация. Накрая за убедителност следват двата револверни изстрела. Със собствения си автоматичен колт, който е купил открито предния ден, Тесиджър стреля срещу въображаемия нападател. Сетне с лявата ръка, върху която е нахлузил ръкавица, изважда от джоба си малкия маузер и прострелва мускула на дясната си ръка. Хвърля пистолета през прозореца, сваля ръкавицата със зъби и я мята в камината. Когато пристигам аз, Тесиджър вече лежи на пода в безсъзнание.