Жезълът ми отново се озари, когато светлината отслабна. На него имаше отпечатък във формата на драконова опашка.
— Шестата Песен е готова! — възкликна Риа. — Сега ти остава само една, Песента на прозрението.
Почуках с показалец върха на жезъла, загледан в драконовата опашка, вдълбана недалеч от звездата в кръга. Обърнах поглед към безжизнения бряг, обгорен като останките в угаснало огнище — оттатък се виждаха тъмносиният канал и далечните възвишения на Варигал.
— Остава само една Песен, но и само няколко дни.
Бъмбълви се прегърби.
— Не повече от три, като гледам луната.
— Трябва да стигнем до Забравения остров и да се върнем.
— Невъзможно — заяви шутът и заклати глава, за да подчертае думите си, но не се сети, че вече няма шапка. — Мерлин, дотук се справи добре, невъзможно добре, но всички видяхме онова място от скалата на дървехората. От незапомнени времена никой не е достигал до Забравения остров! Каква надежда имаш да стигнеш дотам и да се върнеш — и то за три дни!
Опитах се да си представя пътя дотам — минаваше през вода, планински върхове, гори и през вълшебните бариери, опасващи острова. През цяла Финкайра, изпълнена с незнайни опасности.
Обърнах се към Риа.
— Поне този път мисля, че Бъмбълви с прав. Сега не можем да разчитаме на вятъра или на някой великан.
Риа тропна с крак.
— Няма да се предам, твърде далеч стигнахме! Имаш шест от седемте Песни. Освен това аз знам къде е Отвъдния кладенец.
— Какво знаеш? — подскочих аз.
— Къде е Кладенецът. Къде пази Балор. — Тя завъртя няколко къдрави кичура между палеца и показалеца си. — Гюри ми го показа, изпрати видение право в ума ми, когато ни каза, че Отвъдния кладенец не е далеч от бърлогата на дракона.
— Защо не ми каза!?
— Тя ме предупреди да не ти казвам! Мислеше, че може да се изкушиш да пропуснеш изцяло Забравения остров.
Отново седнах на скалата, долепих нос до нейния и тихо, но твърдо рекох:
— Точно това ще направим.
— Не може! — възрази тя. — Трябва да откриеш същността на Прозрението, за да имаш шанс срещу Балор. Не помниш ли какво пишеше в Арбаса?
— Ще загинеш, ако се опиташ да се бориш с Балор без Седемте песни.
Стомахът ми се сви, когато си спомних предупреждението на Туата. „Вслушай се внимателно в думите ми. Без всичките седем ще загубиш повече от мисията си. Ще загубиш живота си.“
Прокашлях се.
— Но, Риа, ако не пропуснем седмата Песен, майка ми ще умре! Не разбираш ли? Това е единствената ни надежда. Единственият ни шанс.
Тя присви очи.
— Има и нещо друго, нали? Усещам го.
— Не. Грешиш.
— Не греша. Боиш се от нещо, нали?
— Пак тези инстинкти! — Викнах аз и свих ръцете си в юмруци. — Да, страх, ме е. От урока на Прозрението. Той ме плаши повече, отколкото всички други накуп. Не знам защо, Риа.
Тя се облегна назад, клатейки глава.
— Тогава каквото и да те очаква на Забравения остров, то е много важно. Трябва да отидеш там, Мерлин. Заради себе си, както и заради Елън! Има и друга причина.
— Друга ли?
— Гюри ми каза още нещо. Каза, че докато си на Забравения остров, трябва да намериш клонка имел. Трябва да я носиш на раменете си, когато влизаш в Отвъдния свят. Ще ти осигури безопасен път до чертозите на Дагда. Без него задачата ти ще бъде много по-трудна.
— Задачата ми няма как да стане по-трудна от сега! Моля те, Риа, никаква клонка имел не може да оправдае времето, което ще загубим. Трябва да ми помогнеш. Покажи ми пътя към Отвъдния кладенец.
Тя потътри крак върху скалата.
— Ако… ако го направя и някак оцелееш, ще ми обещаеш ли нещо? — Забелязах, че очите й блестят от влага. — Дори да не съм вече тук, за да те карам да го спазиш?
Преглътнах с мъка.
— Разбира се. И защо да не си тук?
— Няма значение. — Тя примигна няколко пъти. — Обещай ми, че ако оцелееш, един ден ще отидеш на Забравения остров и там ще научиш онова, което трябва да научиш.
— Обещавам. И ще те взема със себе си.
Тя рязко се изправи и завъртя глава, оглеждайки голите хълмове.
— Тогава да вървим. Чака ни труден път.
Трета част