Въздухът стана влажен, когато слязохме от планините, сред плетеница от хълмове и блата. Знаех, че някъде наблизо е кристалната пещера на Великата Елуса. Дали паякът беше там, свит сред Съкровищата на Финкайра? Или дебнеше таласъми и духове-двойници, за да задоволи бездънния си апетит?
Под нас започнаха да пращят клони — навлизахме в леса Друма.
Богати смолисти аромати гъделичкаха ноздрите ми, към небето напираха огромни дървесни силуети, някои високи почти колкото Шим. Не можех да не си спомня за горещото му желание отпреди няколко месеца. „Да съм голям колкото най-високото дърво.“
Е, то се беше сбъднало. Седнал в дланта му, аз се взирах още по-съсредоточено в луната над главите ни и все повече се убеждавах, че моето най-голямо желание ще остане неизпълнено.
Когато започнах да се чудя дали въобще виждам луната, или просто си представям светлината й, пред нас се издигна нова сянка. Беше по-висока и по-дебела от другите, издигаше се с величието на Дървото-душа на Дагда. Най-после — Арбаса. Сред клоните й блестеше като звезда колибката, където ни чакаше Сапфирооката Елън.
Шим се наведе и постави ръка на един от дебелите корени. Грабнах жезъла си и скочих на земята, следван от Риа и Бъмбълви. Извиках с благодарност на Шим и се обърнах към Арбаса, надявайки се този път да ми позволи да премина.
В този момент огромният ствол нададе нисък, стържещ стон, кората му се напука и се отвори. Хвърлих се през входа, взимайки стъпалата по две наведнъж, без дори да поглеждам към руните по стените. Когато нахълтах през завесата от листа, Икщма, кръглооката катерица, изписка, завъртя се диво и изпусна на пода купа вода. Когато Риа влезе след мен, той хукна към нея, бъбрейки шумно.
Елън лежеше със затворени очи на пода, където я бяхме оставили. Същата ухаеща на бор възглавница крепеше главата й, покриваше я същото блещукащо одеяло. Ала, докато оставях жезъла си и прикляках до нея, виждах, че много се е променила. Бузите й бяха по-бели от кост, по челото й имаше бръчки на страдание. Изглеждаше много по-слаба, почти безплътна, като луната. Поставих глава на гърдите й с надеждата да чуя пулс, ала не долових нищо. Докоснах напуканите й устни, за да усетя и най-лек дъх, ала не почувствах нищо.
Риа клекна до мен, бледа почти колкото майка ни. Неподвижно ме гледаше, докато вадех напръстничето с Еликсира от торбата си. Докоснат от лъчите на огнището, той грейна в яркочервено, като кръвта на самия Дагда. Алени отсенки плъзнаха из цялата стая.
Не смеех да си поема дъх, докато изтръсквах капчицата в устата на майка ми. „Моля те, Дагда. Умолявам те, нека не съм закъснял. Нека не умира.“
Почти не обърнах внимание, когато Икщма изскимтя и уви опашка около крака на Риа. Нито пък когато Бъмбълви влезе, клатейки унило глава, или когато първите лъчи на изгрева се провряха през листата, покрили източните прозорци. Всяка фибра на съществото ми обаче ликуваше, когато майка ми отвори очи.
Щом видя Риа и мен, тя извика от изненада и по бузите й се разгоря руменина. Елън плахо си пое дъх и вдигна ръце към нас. Поехме ги и ги стиснахме здраво. Риа тихо ридаеше, а очите ми се напълниха със сълзи.
— Деца мои.
Риа се усмихна през сълзи.
— Вече сме тук… мамо.
Елън сбърчи чело.
— Прости ми, детето ми, че не ти казах, преди да заминете. Реших, че ако умра, ще те боли още повече.
— Нямаше нужда да ми казваш. — Риа докосна амулета от дъб, ясен и глогина. — Вече знаех.
Побутнах я и се ухилих.
— Каквото знае за инстинктите, го е научила от мен.
И тримата се засмяхме — майка, дъщеря и син, — сякаш дългите години раздяла не съществуваха. Дори някой ден да се наложеше да се разделим, сега сърцата ни бяха изпълнени с една-единствена непоклатима истина. В зората на новия ден, сред клоните на великото дърво, ние бяхме заедно. Най-после заедно.
Едва след още много смях и разговори замлъкнахме, за да закусим добре с потопените в мед ядки на Икщма и розмаринов чай с много мента. Едва след петата порция обърнах внимание на блещукащия предмет до огнището. На стената от живо дърво бе опряна Цъфтящата арфа и вълшебните й струни сияеха. Зад Арфата имаше още няколко предмета. Изумен, аз облизаха мед от пръстите си, станах и пристъпих по-близо.