Не можех да повярвам, но беше истина. Всичките Съкровища на Финкайра бяха в къщурката на Риа!
Ето го Повелителя на бляновете, елегантно извитият рог, който според Каирпре можеше да съживи всяка мечта. До него лежеше Душегубеца, двуострият меч. Когато докоснах дръжката му, могъщото острие на колана ми прозвънтя тихо и ми напомни, че и на него му е отредено величие. Видях и прочутия плуг, който може да оре сам, мотиката, която сама с грижи за семената и трионът, който реже само толкова дърва, колкото е нужно, както и всички останали Седем мъдри сечива, с изключение на онова, което бе изгубено. За миг се запитах какво ли бе то и къде е сега. Тогава стигнах до последното Съкровище, Огнената сфера, която светеше като ярка факла. Или, както бе казал Дагда, като ярък дух.
— Съкровищата — промълвих аз, неспособен да извърна поглед.
Риа се присъедини към мен и ме хвана за ръка.
— Икщма ми каза, че Великата Елуса ги донесла малко преди да пристигнем. — Катерицата гневно избъбра нещо и тя се усмихна. — Сега ми напомни, че ги е донесла само до поляната пред Арбаса. Понеже била твърде голяма, за да ги внесе, помолила — е, наредила, — на Икщма и семейството му да свършат това.
Объркан, погалих с пръст дървената рамка на Арфата.
— Дагда сигурно е изпратил на Великата Елуса съобщение, както и на Шим. Но защо? Съкровищата са били в безопасност в пещерата й. Беше се съгласила да ги пази навеки.
— Не навеки, само докато намери някой, достатъчно мъдър, за да избере правилните пазители за тях. Преди Стангмар Съкровищата принадлежаха на всички финкаирци. Великата Елуса вярва, че трябва отново да бъде така и аз съм съгласна.
По-объркан от всякога, аз поклатих глава.
— Но кой е достатъчно мъдър, за да избере пазителите? Великата Елуса би могла да се справи с това по-добре от всекиго.
Риа замислено се загледа в мен.
— Тя не мисли така.
— Не искаш да кажеш…
— Да, Мерлин. Иска ти да го сториш. Както е казала на Икщма, „Финкайра отново си има вълшебник“.
Преглътнах с усилие и пак погледнах предметите до стената. Всеки от тях, независимо от размерите или формата си, притежаваше магия, която можеше да помогне на всички обитатели на Финкайра.
Риа ми се усмихна широко.
— Е, какво ще правиш?
— Наистина не зная.
— Трябва да имаш все някаква идея.
Наведох се и взех жезъла си от пода. Жезъл на вълшебник.
— Ами… Мисля, че Повелителят на бляновете трябва да отиде при Каирпре, най-мъдрият сред бардовете. — Посочих Бъмбълви, който още се тъпчеше с ядки и мед. — И мисля, че най-малко смешният шут на света трябва да получи честта да му го занесе.
Риа кимна одобрително. Окуражен, аз хванах дръжките на плуга.
— За повечето Мъдрите сечива още не съм сигурен, но за плуга знам. Познавам един мъж на име Хон, който ще го използва добре и ще го споделя с радост.
След това вдигнах Огнената сфера. Претеглих я, усещайки в дланта си пулсиращата й топлина. Без да продумам, я подадох на Риа, чиято листна премяна сякаш се движеше, озарена от светлината на сферата.
Лицето й се изпълни с удивление.
— За мен?
— За теб.
Тя понечи да възрази, но аз я изпреварих.
— Помниш ли какво ни каза Дагда? Огнената сфера може да върне пламъка на надеждата, на радостта и дори желанието за живот. Принадлежи на някого, чийто дух грее ярко като нея.
Очите й блестяха, докато разглеждаше сферата.
— Ти ми даде нещо още по-ценно от това.
Погледите ни се срещнаха и ние дълго се гледахме. Накрая сестра ми посочи към Цъфтящата арфа.
— Ами това?
Усмихнах се.
— Мисля, че трябва да я дам на двама души, чиято градина цъфтеше насред Покварените земи, когато всичко наоколо бе мъртво.
— Т‘еилеан и Гарлата?
Кимнах.
— И този път, когато ги посетя, не очаквам нищо повече от това да ме посрещнат като приятел. — Отново докоснах дъбовата рамка. — Само че първо сам ще я понося още малко. Имам недовършена работа в Мрачните хълмове.
Риа вдигна лице към арката от клони над главите ни.
— Тогава и аз имам, струва ми се.
— Наистина ли? — Повдигнах вежда. — Каква работа имаш там?
— Ще бъда водач. Имам брат, който тъй лесно се губи.