Выбрать главу

Издяланата канара се заби в плаващите пясъци с отвратителен пльокащ звук.

После бавно и неотвратимо потъна под повърхността, която отново застина, сякаш не се бе случило нищо особено.

Уест преместваше ръка след ръка с мрачна решимост, помагаше си с премерени залюлявания. Хор летеше до хората, като че ли удивен от непохватния им начин на придвижване.

Според указанията на Заид Уест избягваше всяка трета ръкохватка, което се оказа разумно. Предположението на Заид явно се оправдаваше. Уест опита от любопитство деветата, тя се отскубна от гнездата си в тавана и той я пусна към смъртоносния под. Беше преполовил разстоянието, когато чу гласове. Викове. Засилваха се откъм входния тунел.

Първият хеликоптер — израелският черен „Блек Хоук“ — изглежда, бе разтоварил хората направо на върха на водопада.

Уест прецени, че това най-вероятно са командоси от Саярет Маткал — закоравели убийци, безжалостни ефикасни машини, които покрай многото си други таланти бяха и перфектни снайперисти. Това беше някогашното поделение на Стреч.

Бяха се намесили на финала на играта.

Бързо и неудържимо.

— До всички! — извика Уест. — Размърдайте се по-чевръсто! Защото имаме възможно най-неприятната компания.

И за да даде пример, продължи да премества ръцете си с удвоена скорост, като се стараеше да не мисли за онова, което ги чакаше на дъното на пропастта.

И тогава откъм тунела се разнесе познатото им сгромолясване на камък, последвано от нови викове и шум от бягащи хора.

Израелците бяха задействали втори падащ камък.

Уест продължи придвижването си по тавана на пещерата.

В този момент Заид стигна до отвора на срещуположния тунел и с едно последно по-енергично залюляване скочи направо в него. Уест последва примера му секунди по-късно и стъпи с облекчение на твърда основа. Обърна се, за да помогне на другите…

… и върху носа му се появи червената точка на лазер… точка, която принадлежеше на снайперистка карабина от другата страна на пещерата — държеше я израелски командос, отпуснал се на коляно.

В ушите му — на използваната от тях радиочестота — се разнесе заповед:

— Останете на мястото си, капитан Уест. Не помръдвайте и мускул.

Уест нямаше никакво намерение да се подчинява, но стрелецът отсреща сякаш бе прочел мислите му безпогрешно, защото червената точка се премести от носа му…

… и се закова върху тила на Лили.

— Знам какво си мислите, капитан Уест. Недейте. Ако не искате тя да умре. Коен… ръкохватките? Коя е безопасната последователност?

В същия миг във входа на тунела скочи Стреч и приклекна до Уест. Мечо Пух с пухтене и много разход на енергия се бореше с последните метри от въздушната акробатика.

Стреч погледна косо Уест и каза в микрофона си:

— Избягвайте всяка трета, майоре.

Добре тренираните израелци бързо започнаха да се прехвърлят по ръкохватките.

Бяха шестима и всички успяха да скочат, преди да бъдат застигнати от плъзгащия се камък, който изтрополи зад гърба им и зрелищно се заби в плаващите пясъци на пода.

Действайки в синхрон, израелците нито за миг не изпуснаха контрол над ситуацията — във всеки момент един от тях висеше на една ръка, насочил оръжието си срещу Лили.

След няколко минути завършиха прехвърлянето и заобиколиха групата на Уест.

Командирът на израелския отряд гледаше Уест заплашително.

Стреч ги представи един на друг:

— Капитан Джак Уест-младши — майор Ицхак Мейр от Саярет Маткал, позивна Отмъстител.

Отмъстителя бе висок мъж с широк гръден кош, погледът на зелените му очи не изразяваше никакви нюанси. За него черното си беше черно, бялото — бяло, а най-важното нещо на света бе Израел.

— Славният капитан Уест. — Отмъстителя направи крачка напред и извади пистолета на Уест от кобура. — Не съм чувал за войник, който да е изживявал повече провали, но вие продължавахте да се изправяте на крака, изтупвахте праха от дрехите си и се връщахте за още.

— Нищо не е свършило, докато не приключи окончателно — каза Уест.

Отмъстителя се обърна към Стреч:

— Капитан Коен, поздравления. Свършихте прекрасна работа по време на необичайно дълга мисия. Работата ви получи заслужено признание на възможно най-високо ниво. Извинявам се, че ви изненадах по този начин.