Стреч не каза нищо, само наклони глава.
За разлика от него, Мечо Пух бе извън себе си.
Той ядно изгледа Стреч и изръмжа:
— Приеми и моите поздравления, евреино. Ти изпълни мисията си перфектно. Докара ги при нас и ни предаде навреме, за да им подариш последната част. Надявам се да си удовлетворен.
Стреч продължаваше да не казва нищо.
Лили вдигна поглед към него.
— Стреч? Защо?
Стреч отговори едва чуто:
— Лили, трябва да ме разбереш. Аз не…
Отмъстителя се ухили:
— Какво е това „Стреч“? Прекръстиха ли те, Коен? Ах, колко сладко… — После се извърна към Мечо Пух: — Уви, всичко, което изрече, арабино, е вярно. Последната част ще е наша — частта, която ще даде на Израел преимуществото, от което се нуждаем в отношенията ни със Съединените щати. А сега, капитан Уест, бъдете така добър да тръгнете начело. Водете ни към частта. Вече работите за Израел.
В мига, в който думите се отрониха от устата му, някъде навън се разнесе мощна експлозия.
Всички се извърнаха в посоката, откъде идваше тътенът.
Уест размени поглед с Мечо Пух.
Настъпи момент на напрегнато вслушване.
Нищо.
Тишина.
И тогава Уест се досети. Точно тишината бе проблемът. Грохотът на водопада, който стигаше до тях откъм отвора на входния тунел, бе заглъхнал.
Всичко бе ясно.
Джуда бе използвал експлозиви, за да отклони водопада — целия водопад! И сега отваряше входа за армията, която предвождаше.
В действителност дори в най-фантастичните си сънища Уест не би могъл да си представи сцената отвън.
Водопадът наистина бе пренасочен чрез заряди, експертно поставени в коритото на реката над главите им. И сега, само за секунди, трикаскадният водопад бе престанал да съществува.
Но най-неповторимата гледка бе многочислената армия, която се бе струпала в основата на пресъхналия водопад.
Десетки взводове се насочваха към вече спокойното езеро в основата на високата скала. Танкове и хъмвита настъпваха след тях, а над главите на всички обикаляха хеликоптери „Апачи“ и „Супер Сталион“.
Всичко това бе под командването на Маршал Джуда, който се намираше в мобилен команден център.
По негова заповед първият отряд атакува от въздуха — десантниците се спуснаха по въжета, стъпиха на най-горното ниво на някогашния водопад и по този начин също си спестиха гадаенето на правилния маршрут по издълбаните в скалата пътеки.
С готови за стрелба оръжия те се хвърлиха във входа на тунела.
От другата страна на пещерата с плаващите пясъци Уест и новата му група видяха лъчите на лазерите на американците да се кръстосват в тъмнината откъм входния тунел. Всичко това се придружаваше от тежкия тропот на подковани обуща.
— Американските свине — изсъска Заид.
Но изведнъж се разнесе тежкият грохот на падаща канара, последван от заплашителното триене на каменни повърхности. Поредният плъзгащ се камък бе поел по пътя си в спускащия се тунел!
Стрелба. Американците стреляха по напредващия камък!
Викове.
След това тичане — паническо тичане по тунела.
След секунди на изхода на тунела се появи първият запотен американец — тревожно хвърли поглед наляво и надясно, нагоре и надолу, видя стаената повърхност на плаващите пясъци на пода на пещерата, после забеляза спасителните ръкохватки в тавана и скочи към тях, залюля се на първата, прехвърли се на втората, посегна към третата…
… която се откъсна и полетя заедно с нещастника право надолу.
Мъжът закрещя, после… се стовари върху желатиноподобния под… и започна да крещи по съвсем друг начин.
Това бяха писъците на човек, хванат в безмилостната хватка на сила, на която не може да се противопостави нищо, човек, внезапно осъзнал, че е обречен след секунди да умре!
Петимата командоси изскочиха от тунела точно навреме, за да станат свидетели на трагедията и да видят как устата на другаря им се пълни с фин пясък. Застинали на ръба на пропастта, те проследиха изчезването му, преместиха погледи върху ръкохватките в тавана и пак погледнаха надолу към плаващите пясъци.
Двама се осмелиха да опитат ръкохватките. Първият посегна към шестата и тя го изненада. Другият се изпусна сам.
Останалите трима бяха пометени от плъзгащата се канара. Тя изскочи от тунела зад тях като засилен влак и ги запрати високо във въздуха в параболи, които завършиха едновременно в ненаситните плаващи пясъци.