Всички тръгваха радиално от шестте стени на белведера като лъчи на звезда: шест каменни пътеки, практически на едно ниво с повърхността на езерото.
Всяка от тези пътеки свършваше като отрязана на петнайсетина метра от белведера.
— И как ще пресечем? — поинтересува се Мечо Пух. — Пътеките отдавна са погълнати от пясъчното езеро.
— Не може ли да следваме нашата пътека? — предложи Отмъстителя. — Тя сигурно продължава под повърхността.
— Да го направим тогава, обаче този път ти тръгни напред, тъпи израилтянино — присмя му се Заид.
Отмъстителя се намръщи.
— Иска да ти каже, че ако тръгнеш по този път, ще умреш — обясни Уест. — Това е клопка за безразсъдните и неинформираните. На мен ми прилича на капан с фалшив под… вярно, най-големият капан с фалшив под, който съм виждал. Най-вероятно има безопасен път веднага под повърхността на езерото, но за да минеш по него, трябва да ти е известен, а ние не знаем този маршрут.
— Мисля, че го знаем — обади се тъничък глас зад тях.
Лили.
Всички се обърнаха към нея.
— Знаем ли го? — попита Мечо Пух.
— Да — каза Лили. — Това е вторият безопасен маршрут, за който е писал онзи германски археолог. Първият беше за пътя нагоре по водопада. Това е вторият. Точно затова ги е нарисувал на едно място.
Взе бележника на Хеслер от ръцете на Уест, прелисти няколко страници и им показа страницата, която бяха гледали преди половин час. Страница с надпис „Безопасни маршрути“:
Докато първия път бяха използвали дясната скица, този път от значение бе лявата.
И наистина, начертаното на нея напълно съответстваше на онова, което виждаха в момента.
Само че скицата показваше път, скрит под повърхността на езерото с плаващите пясъци — обиколен път, доближаващ се в два участъка до стените на пещерата, минаващ през шестоъгълния белведер и свършващ в горната част на страницата при основата на зикурата.
— Браво, фъстък — похвали я Уест. — Радвам се, че сред нас има човек с ум в главата.
Лили се усмихна щастливо.
Изведнъж в ухото на Отмъстителя се разнесе силен звук, той рязко се извърна и видя двамата от ариергарда да се приближават през пещерата с гигантската стълба.
— Сър! — докладва единият по радиото. — Американците пресичат първата пещера! Страшно много са. Снайперистите им ни приковаха зад прикритието, а след това докараха понтони и съчленени стълби, за да преминат през пещерата по дъното й! Не можехме да се противопоставим на координирания им обстрел. Трябваше да се изтеглим. И сега те идват насам.
— Окей — каза Отмъстителя, — ще изпратя Вайц да ви насочва по Стълбата. Като се качите тук, оставете нов пост в прохода към нас. Трябва ни всяка секунда, която можем да спечелим! — После се обърна към Уест. — Е, сега е време да провериш доколко е вярна теорията на момиченцето, капитане! Повярвай ми, желая ти да се окаже права. А сега… напред!
С картата в ръка, Уест направи първа предпазлива крачка — стъпи вляво от основната пътека и постави крак в плаващите пясъци…
… и ботушът му опря в нещо твърдо — невидимо продължение на пътеката под лепкавата маса на финия пясък.
Лили облекчено въздъхна.
Уест провери състоянието от двете страни на пътеката и се увери, че там има само плаващи пясъци с неизвестна дълбочина.
— Изглежда сме на прав път — каза високо.
Един от хората на Отмъстителя набързо надраска схемата за безопасното преминаване за новия ариергард и останалата част от групата без бавене тръгна да пресича пясъчното езеро, водена от Уест.
Следваха стриктно картата — вървяха като по вода и правеха всяка следваща крачка със свито сърце. Първо минаха близко до лявата стена, после завиха към вътрешността на езерото и накрая стигнаха белведера в центъра.
Конструкцията на белведера изненада всички.
За разлика от скритата под повърхността на езерото пътека, подът на белведера не бе на едно ниво с повърхността на обкръжаващото ги езеро. Той се намираше три и половина метра под него и по този начин представляваше нещо като огромна тава, чийто ръб задържаше морето от пясък около тях.
Освен това белведерът бе със странно дебели стени и очевидно много здрав.
Късо стълбище с каменни стъпала водеше в тази яма или по-скоро кладенец, който продължаваше надолу в същото шестостенно сечение с врати във всяка от стените. Масивният покрив се простираше над всичко и се издигаше само няколко стъпки над перваза на околната стена, стъпил върху колоните и надвиснал като буреносен облак, очакващ момента да нанесе най-големи поражения.