Странно, но зад стените на шестоъгълния кладенец, под формата на втора вътрешна стена за конструкцията, имаше цилиндрична бронзова клетка, направена от внушителни вертикални пръти и няколко свързващи ги в горните им части.
Само че докато кладенецът предлагаше шест врати в шестте си стени, цилиндричната клетка имаше само една, отворена към стълбата, по която слизаше Уест.
— Аха… въртяща се клетка… — многозначително констатира Заид. — Озовеш ли се в нея, тя се завърта и трябва да се избере вярната изходна врата. Само че капанът се задейства в момента на влизането, така че трябва да оцелееш, за да можеш да пресечеш.
— Също като потапящата се клетка в Тунис — напомни Мечо Пух.
В самия център на кладенеца, монтирана върху красиво изработен подиум, се издигаше величествена статуя, изваяна от черен камък.
Беше статуя на крилат лъв, изобразен на задните си крака, в началото на скок, високо вдигнал предните си лапи и разтворил крила зад тях. Издигаше се на метър и половина, а в гневните му очи горяха два червени рубина.
— Кладенецът с крилатия лъв — каза Заид. — Нацистът явно е знаел и за това.
Намериха съответната страница в бележника на Хеслер:
„Крилати лъвове: Често срещана асирийска статуя в Персия/Месопотамия.
Нингизида: Асирийски бог на змейовете и змиите. Възм. Да се имат предвид ВГ на Вавилон???“
— Прав е бил нацистът — отбеляза Заид. — Наистина е ставало дума за Висящите градини…
Изведнъж откъм пещерата с Гигантската стълба се разнесе престрелка.
— Сър! Първият американски отряд стигна до Стълбата! — докладва ариергардът. — Засега ги отблъскваме, но те продължават да прииждат… не вярвам да можем да удържим позицията още дълго.
— Забавете ги колкото може повече, Шамбург — нареди Отмъстителя. — Трябва ни време. — И се обърна към Уест. — Какъв е този капан?
Уест се поколеба, после каза:
— Мисля, че Заид е прав. Клетката се върти и през равни интервали изравнява своята врата с една от вратите в някоя от външните стени. Според тази схема правилният изход е в стената срещуположна на нашата…
— Провери дали е така — прекъсна го Отмъстителя и го блъсна в клетката. — Шефер, тръгвай с него. Но го дръж на мушка…
Покриван от насочилия срещу него пистолета си Шефер, Уест предпазливо се спусна по стъпалата, мина през вратата на клетката и стъпи на дъното на кладенеца.
В ушите му кънтеше предупреждението на Имхотеп: „Само най-смелият духом ще премине…“.
Внезапно, след като бяха изминали само четири крачки в клетката, точно когато се намираха в центъра до лъвската статуя, смъртоносният механизъм на кладенеца се задейства.
Всичко стана много бързо.
С раздиращо ушите скърцане на метал върху метал цилиндричната клетка започна да се върти в кладенеца, като изравняваше последователно единствената си врата — за съвсем кратко — с вратите в стените на кладенеца.
И тогава дойде най-лошото.
Със заплашително свистене отгоре започна да се сипе фин пясък! В периферията на кладенеца се отвориха невидими до този момент канали, позволяващи нахлуването на плаващите пясъци. Кладенецът започна да се пълни, нивото на плаващите пясъци бързо стигна до коленете на Уест и продължи да се покачва!
Под влияние на въртящата се клетка и сипещия се пясък Уест напълно загуби ориентация.
Разбира се, точно такава бе идеята на капана.
Стигналият дотук натрапник трябваше да изпадне в паника, да се обърка тотално и… да излезе през погрешна врата, където най-вероятно го чакаше нещо още по-лошо.
Израелският командос до него се изплаши.
И още при първото изравняване на вратата на клетката с една от външните врати скочи в отворилия се проход…