По изключение, без да пита, Мечо Пух се хвана за една от ръкохватките, а Уест — увиснал на една ръка — разхлаби клина и намота въжето. Дължината му бе петнайсетина метра.
После каза:
— Окей, Пух, сега се пусни и ме хвани здраво през кръста.
— Какво…?
— Хайде!
Мечо Пух се подчини. Сега той висеше на Уест, а Уест висеше на нечовешки силната си механична протеза, хванал се за ръкохватката.
В следващия миг Уест се пусна…
Полетяха надолу.
Право надолу.
Минаха като куршум покрай опашката на хеликоптера…
… и със светкавична скорост Уест хвърли клина — заедно с прикаченото към него въже — към колелата на военната машина!
Клинът се усука около задните колела на хеликоптера и се пристегна към тях.
Въжето бързо се размота, рязко се опъна и изведнъж Уест и Мечо Пух се залюляха, увиснали под хеликоптера, и описаха дъга покрай гигантския сталактит!
Хеликоптерът леко се наклони от теглото им, но бързо изравни.
Дъгата ги отнесе над пътеката в сталактита, Уест и Мечо Пух се пуснаха и леко се приземиха… и отново бяха в играта.
— Никога не съм предполагал, че ще доживея момент, в който да се радвам на появата на Джуда — призна Уест. — Хайде! Трябва да спасим Лили.
Затичаха надолу по пътеката.
Хаос. Суматоха.
Ослепителна слънчева светлина. Рев на хеликоптери и…
… вече стотици американски войници нахлуваха през отворения параден вход на Висящите градини.
Екипът на израелците тичаше в отсрещния край на пещерата по другата пътека през езерото с плаващите пясъци. Както Уест бе установил отгоре, другата страна на езерото бе огледален образ на тази, през която бяха влезли, и там също имаше пътека, симетрично повтаряща извивките на пътеката, по която бяха стигнали до зикурата. Повторението означаваше огледално разположен белведер с шестостенен кладенец и клетка в него.
Хората на Отмъстителя стигнаха до кладенеца и минаха на две групи през него — там също имаше статуя на крилат лъв.
Първи минаха Отмъстителя и двамата израелци, които носеха частта. Капанът послушно се задейства. Започна да нахлува фин пясък. Клетката се завъртя. Отворът й се изравни с отсрещната врата и те излязоха през него.
Стреч, другите двама израелци и Лили ги последваха.
И отново капанът се задейства. Отново нахлу пясък. Клетката послушно се завъртя. Те закрачиха през пясъка, вадеха с труд краката си.
И в този момент Лили се спъна и падна.
Пясъкът жадно започна да я поглъща… лепкав и гаден.
Лили ужасено изпищя.
Стреч и двамата израелци вече бяха стигнали до вратата, която всеки момент щеше да се отвори към свободата.
Отмъстителя извика:
— Зарежете я! Частта е в нас! Детето не ни трябва. Трябва ни частта и ако не я изнесем оттук, значи всичко е било напразно! Действайте!
Двамата командоси нямаха нужда от убеждаване. Изминаха няколкото оставащи им крачки до вратата и влязоха през нея.
Стреч обаче се задържа.
Пясъкът продължаваше да нахлува от всички страни, а клетката започна да прави нов оборот. Но той продължаваше да гледа Лили.
Момичето се бореше с издигащия се пясък и хлипаше от страх. Пясъкът я поглъщаше като питон, вече беше стигнал до шията й.
— Коен! — извика Отмъстителя. — Остави я! Заповядвам ти!
Стреч хвърли последен поглед към Лили… и взе съдбоносно решение.
Съпровождани от летящия Хор, Уест и Мечо Пух тичаха надолу по спираловидната пътека около сталактита. Изведнъж растителността пред тях бе буквално разкъсана от хеликоптерна стрелба.
Един от американските „Апачи“ бе увиснал над тях и се опитваше да ги порази с картечен огън!
Те скочиха в първия попаднал им тунел — и го направиха точно навреме, защото чуха шестцевната картечница на хеликоптера да се събужда за живот — и след няколко секунди стигнаха до шахтата, която пронизваше сталактита по вертикала.
— Те стрелят по Висящите градини! — запъхтян възкликна Мечо Пух. — Нямат ли уважение към историята тия американци?
Изскочиха от долното отверстие на шахтата — бяха се задържали с ръце и крака в гладките й стени — и на върха на зикурата Уест веднага потърси с поглед къде е измъкващият се отряд на Отмъстителя.
И прошепна:
— Господи, не!