Когато всичките му хора излязоха, Джуда — не бе изпуснал нито за миг върха на зикурата, където за последен път бе видял Уест — даде последната си заповед.
— Стреляй в сталактита. Свали го върху зикурата.
Пилотът се поколеба.
— Но, сър… това място е истори…
— Стреляй веднага или ще те изхвърля от хеликоптера!
И пилотът се подчини.
След секунди три ракети „Хелфайър“ излетяха от ракетната установка на „Блек Хоук“ и оставиха във въздуха спирали от изгорели газове.
След което едновременно поразиха целта си.
Изтрещяха мощни експлозии. Разхвърчаха се грамадни късове скала.
После се разнесе звук, който заглуши дори това…
… и чудовищният сталактит бавно и сякаш неохотно се откъсна от тавана на грамадната пещера и полетя надолу.
Картината бе като от последния ден на човешката цивилизация. Оглушителният тътен бе просто невъобразим.
Обърнатата с върха си надолу планина се стовари върху зикурата.
Върхът на сталактита се заби в най-горната площадка на зикурата, а самият зикурат — с размерите на петнайсететажна сграда — бе смачкан като кутия от бира, сплескан и напълно унищожен.
После грамадата се катурна странично като бавно падащо отсечено дърво и разплиска езерото с плаващи пясъци.
Зрелището бе като стоварване на презокеански лайнер от голяма височина в открито море. Огромна вълна плаващи пясъци излетя от езерото и със сила се стовари по всички стени на пещерата.
А след това, все така бавно и величествено, сталактитът с приказните Висящи градини се извъртя на една страна, полупотънал в пясъчното езеро… като обикновена скала в този свят на унищожени неща.
И така американците напуснаха планината Загрос с всичко, за което бяха дошли: частта и Лили.
А някъде под развалините и унищожението, което бяха оставили след себе си, без дори минимален шанс за оцеляване, бяха погребани Джак Уест-младши и Мечо Пух.
Шеста мисия
Гробницата на Искендер
Франкфурт, Германия
Луксор, Египет
19 март 2006
Денят преди настъпването на Тартар
19 март 2006, 15:00
1 ден преди настъпването на Тартар
По същото време, когато Висящите градини отиваха в небитието, Магьосника, Зоуи и Фъзи бяха в една лимузина — под охрана естествено — на път от военното летище на Франкфурт към самия град.
След като ги плениха в Рим, ги качиха на самолет за Германия. Преспаха в една база някъде в покрайнините на Франкфурт и сега ги откарваха към щаба на европейската коалиция — кулата „Месе“ в центъра на Франкфурт.
Кулата „Месе“ е един от най-високите небостъргачи в Европа. Издига се на 50 етажа и е известна с уникалната стъклена пирамида на върха си. Нещо по-важно — макар и не дотам известно — е, че тази пирамида е „секционирана“ хоризонтално точно както Златния пирамидион.
Но когато на върха на колона — или висока като кула сграда — се сложи пирамида, тя се превръща в нещо повече. Става обелиск.
Върховният символ в обожествяването на Слънцето.
Има множество теории на конспирацията, според които кулата „Месе“, кулата „Канари Уорф“ в Лондон и старият Световен финансов център в Ню Йорк — построени все като гигантски стъклени обелиски — образуват нещо като съвременен триумвират на суперобелиските, построени от двата боготворящи Слънцето култа: Католическата църква и франкмасоните.
Докато Магьосника си мислеше за тези теории, ги откараха оковани на най-горния етаж на „Месе“.
Намираха се в безспорно впечатляващия пирамидален връх на кулата. През наклонените му стъклени стени се разкриваше панорамна гледка на Франкфурт със заобикалящите го гори и реки.
Чакаше ги Франческо дел Пиеро.
— Максимилиан Епер! Старият ми съученик от академията! Какъв ум загуби Църквата в твое лице! Е… радвам се да те видя, стари приятелю!
— Не съм ти приятел, Франческо. За какво е всичко това?
— За какво е всичко това? За което си е било винаги, Макс: за власт. Вечната борба един да властва над всички. Наречи го мач „Европа срещу Америка“. Или, ако предпочиташ, „Църквата срещу франкмасоните“. Няма значение. Става дума за едно и също. Безкрайната битка за власт, продължаваща от поколения, на която е писано утре да стигне своята кулминация по време на събитие, което настъпва веднъж на пет хиляди години, събитие, което може да дари абсолютна власт: настъпването на Тартар.