Магьосника погледна Зоуи.
— Сега вече разбираш защо от мен така и не стана свещеник, нали? — После се обърна към Дел Пиеро. — Но американците разполагат с четири от частите. Ти държиш една, а за последните две не се знае нищо.
— Макс… — с укор изрече Дел Пиеро. — Не е важно кой държи частите сега, важно е в чии ръце ще са, когато настъпи Тартар. А ние скоро ще разполагаме с всички части. Благодарение на смелия капитан Уест вече знаем, че гробницата на Александър се намира в Луксор, а нейното точно местоположение ще се разбере от фокусираните лъчи на изгряващото слънце, преминали през обелиските край храма в Луксор. Е, и американците знаят това, разбира се… Но когато пристигнат в Луксор, ние ще ги чакаме. И както казах, има значение само кой ще има контрол над частите тогава. А мога да те уверя, че когато настъпи Тартар, частите ще са в нашите ръце.
— Нашите? — Магьосника повдигна въпросително вежда.
— О… мисля, че не се познаваш с моя млад приятел и невероятен съюзник…
Дел Пиеро отстъпи крачка встрани и зад гърба му се показа момче с тъмна коса, още по-тъмни очи и тъмни смръщени вежди. Начинът, по който стоеше и гневно оглеждаше Магьосника, излъчваше обезпокоително чувство на превъзходство.
— Макс Епер, представям ти Александър, сина на Оракула на Сива, експерт по езика на Тот и ключова личност по въпросите, свързани с Тартар.
— Здрасти — каза Магьосника.
Момчето не каза нищо.
— Подготвяме го от деня на раждането му… — започна Дел Пиеро.
— Деня, в който го открадна от утробата на майка му.
— Подготвяме го от деня на неговото раждане за утрешното събитие. Владее езика на Тот — или Словото на Тот — по непостижим за другите начин. Познава тънкостите на предстоящата церемония в детайли, за които никой друг няма представа. Момчето е родено да управлява и аз лично го възпитах в дух, достоен за идеалния утрешен властелин. Той е силен, той е твърд, той е мъдър… и е безкомпромисен, не понася слабите и глупавите.
— Защо ли винаги съм си мислил, че най-големите владетели са управлявали в името на слабите — отбеляза Магьосника, — а не над слабите.
— О, Макс, обожавам твоя неизкореним идеализъм! Колко благородно и колко фундаментално погрешно! А какво ще кажеш за следната теория: силните управляват, слабите са управлявани. Някои са родени да управляват, а други — да бъдат управлявани. И след утрешния ден ти ще си във втората група.
Зоуи погледна момчето. Александър. Той отвърна на погледа й студено и безразлично.
— Ей, хлапе — каза му тя. — Играл ли си някога „Сплинтър Сел“ по двойки?
Дел Пиеро се намръщи — не разбираше за какво става дума. Но момчето явно знаеше какво означава „Сплинтър Сел“.
— Това е игра. Игрите са инструмент, чрез който управниците забавляват масите — отговори то. — Игрите са за глупци. Не играя игри!
— Така ли? Някои игри ни научават на неща, които можем да използваме в ежедневието — подчерта Зоуи. — Замислял ли си се върху това?
— Аз нямам ежедневие.
— Искаш ли да ти кажа какво научих аз, след като съм играла „Сплинтър Сел“ на двойки?
— Сигурно нещо смайващо, нали?
— Научих, че винаги е добре да имаш някой, който да те подсигурява — обясни Зоуи. — Въпросът ми към теб е следният: когато играта загрубее, кой ще подсигурява теб? — Пренебрежително кимване към Дел Пиеро. — Той ли? — Още по-унищожителен поглед към телохранителите в залата. — Или може би те?
— И кой, ако смея да попитам, пази вашите гърбове? — изсумтя Дел Пиеро.
— Джак Уест-младши — твърдо заяви Магьосника.
— Хм… прочутият капитан Уест — каза Дел Пиеро. — Макар да следих изпълненията му в Париж вчера, струва ми се, че не сте съвсем в течение на събитията. Приятелят ви господин Уест днес се озова в Южен Ирак, където откри не какво да е, а Висящите градини на Семирамида.
— Браво, Джак… — прошепна Зоуи.
Магьосника се намръщи. Не знаеше нищо нито за умопомрачителната мисия на Уест в Ирак, нито за засадата на американците в Кения, смъртта на Дългоух и Дорис и загубата на частта от статуята на Зевс.
— Не бих желал да помрачавам празничното ви настроение, госпожице Кисан — продължи Дел Пиеро, — но се опасявам, че в Ирак капитан Уест се е изправил срещу десет хиляди души. Какво точно се е случило по-нататък, нямам представа. Известно ми е единствено, че е имало сблъсък.