Уест клекна, погали птицата по главата и й даде обожаваното от нея късче месо от плъх — винаги носеше такива късчета.
Хор го погълна наведнъж.
— Благодаря ти, приятелю, справи се страхотно — каза Уест. — Спаси ни кожата. Обзалагам се, Имхотеп не се е сетил, че някои крадци на гробници могат да разчитат на съюзници като теб. Дай сега да се махаме оттук.
И тримата — Уест, Мечо Пух и Хор — влязоха във входа за жреците.
След десетина минути излязоха от скрита пукнатина в подножието на скалист хълм сред пустинна камениста местност в гола долина, която като че ли не предлагаше естествен изход. Долината бе на иранската страна на Висящите градини, далеч от скрития под водопада вход в Ирак.
Но беше толкова негостоприемна, толкова пуста и лишена от живот, че никакво човешко същество не бе намерило причина да дойде тук цели 2000 години.
При мисълта за човешко същество Уест замръзна.
От Мустафа Заид нямаше и следа.
Зачуди се къде ли е отишъл. И дали не се е обадил на своите другари терористи с молба да го вземат оттук.
Обмисли тази възможност: може би Заид бе задействал сигнала за проследяване, когато се бяха отбили в онази ужасна пещера в Саудитска Арабия. Уест знаеше, че Заид бе взел някои свои неща, докато го чакаха там, и едва ли се бе ограничил с красивата кутия от черен нефрит, пълна с фин пясък.
Сети се за сигнала, който бяха уловили на „Халикарнас“ на път за Ирак. Тогава, кой знае защо, бе решил, че зад него стои Стреч и насочва израелците към мястото, където се намира екипът.
Но нещо, което Отмъстителя бе казал на Стреч в Градините, бе накарало Уест да ревизира мнението си. При срещата им Отмъстителя бе казал на Стреч: „Извинявам се, че ви изненадах по този начин“.
Изглежда, Стреч не бе знаел за предстоящата поява на екипа на Отмъстителя.
Израелците го бяха следили по някакъв начин, а той не бе знаел. Сега вече Уест вярваше, че израелците са следили Стреч от самото начало по електронен път… може би с помощта на хирургически имплантиран чип за проследяване, за съществуването на който Стреч дори не бе подозирал.
Вярно, сигналът от „Халикарнас“ можеше да бъде изпратен и от Заид — с цел да извести съмишлениците си за това къде се намира — но Уест се съмняваше и в това.
В действителност той имаше друга теория за източника на този необясним сигнал… теория, от която направо му призляваше.
Но сега, точно в този момент, Уест се безпокоеше дали чрез освобождаването на Заид от „Гуантанамо Бей“ не е предрешил съдбата на света.
Заид нямаше да се откаже от Пирамидиона, най-малко сега, когато вече знаеше къде може да се намери последната част и когато бе толкова близко. Терористът в никой случай не бе излязъл от играта. И със сигурност щеше да се появи на финала.
Уест се обади на Скай Монстър и даде указания на пилота къде да кацне — имаше удобно равно място в другия край на долината — след което двамата с Мечо Пух се отправиха натам пеша.
Така и не видяха самотната фигура, която ги наблюдаваше, скрита високо на каменистия склон.
Нито забелязаха как се прокрадва след тях на безопасно разстояние.
След двайсетина минути Уест и Мечо Пух се качиха по задната товарна рампа на „Халикарнас“ — мръсни, ожулени и изтощени. Хор влетя с тях.
Уест влезе в салона и неспокойно закрачи напред-назад. Мислеше на глас. Мечо Пух и Скай Монстър го наблюдаваха мълчаливо.
— Каквото и да направим, Джуда знае за него предварително — каза Уест. — Пристигнахме в Судан и той веднага се появи там. В Тунис — същата работа. В Кения… дявол да го вземе, той беше в Кения преди нас. Чакаше ни. А сега и Ирак.
— Сякаш през цялото време ни е следил с радар — отбеляза Мечо Пух. — Или е имал проследяващ сигнал къде се намираме.
Уест сви устни и повтори заканата на Джуда:
— „Където и да отидеш, винаги ще те намеря. Няма на земята място, където да се скриеш от мен“. Да, мисля, че наистина е разполагал с начин да ни следи през цялото време.
— Какво!? Как? Кой?
Уест изгледа Мечо Пух навъсено.
— Четири губещи се дни, Пух. Четири дни, които липсват от моя живот.
— За какво говориш, Ловецо? — попита Скай Монстър.
— Заид имаше чип във врата, имплантиран, докато е бил затворник в Куба, което го е правило проследим навсякъде от американците. А на мен ми се губят четири дни от живота, Пух, четири дни, през които съм бил изцяло в ръцете на американците.