В Съединените щати всички сутрешни предавания бяха свършили със съобщенията и сега гледаха към Белия дом в очакване на обръщение от страна на президента.
Само че засега нямаше никакво съобщение.
Белият дом запазваше загадъчно мълчание.
В Кайро египетското правителство проявяваше необяснима услужливост към американския отряд.
Цялото плато Гиза този ден бе затворено за граждани и туристи — подстъпите към него вече се охраняваха от египетски войски, а челен отряд, изпратен от Джуда още през нощта, бе получил контрол над района на древните археологически паметници.
И наистина, призори, докато Джуда и хората му все още бяха в Луксор, този отряд се бе хванал добросъвестно на работа и бе подготвил нужното за пристигането на командващия операцията. Самата работа се състоеше в издигането на скеле на върха на Голямата пирамида.
Скелето представляваше просторна платформа с равен покрив, изработена изцяло от дърво, която напълно обхващаше върха на пирамидата. Приличаше на площадка за кацане на хеликоптер, имаше квадратна форма със страна трийсетина метра и бе на едно ниво с голия връх на пирамидата. В действителност платформата имаше дупка в центъра, през която надничаше отсеченият връх на пирамидата, а това на свой ред позволяваше на Джуда да изпълни желания от него ритуал с Пирамидиона.
Вертикалните опори, на които лежеше платформата, стъпваха на стъпаловидните по-ниски нива. Същото се отнасяше и до двата крана, които се издигаха високо в небето над платформата. В клетките на тези кранове вече стояха командоси на ГЕС, въоръжени с ракети „Стингър“ и зенитни картечници.
Никой нямаше да може да прекъсне предстоящата важна церемония.
Точно в 11:00 Маршал Джуда пристигна с хеликоптер СН-53Е „Супер Сталион“, съпровождан от дванайсет бойци на ГЕС, командвани от Кал Калис. В товарното отделение на хеликоптера се намираха всичките седем части на Златния пирамидион на Голямата пирамида, готови да бъдат поставени на законното им място.
„Супер Сталион“-ът заходи ниско над платформата, увисна над нея, като създаде истинско малко торнадо от въртящ се въздух, и седемте части бяха разтоварени на очакващите ги колички.
Заобиколен от тежковъоръжените войници на ГЕС, Джуда слезе от хеликоптера. Водеше двете деца — Александър и Лили.
След тях, в белезници и зорко охранявани, вървяха Магьосника и Дел Пиеро, доведени от Джуда, изглежда, просто за да станат свидетели на неговия триумф.
Зоуи, Фъзи и Стреч (той се бе присъединил към другите веднага след като Джуда драматично бе разкрил съществуването на Лили) бяха във втори хеликоптер, летящ зад „Супер Сталион“-а — „Блек Хоук“, който обаче кацна в основата на Голямата пирамида. Те пък бяха тук по друга причина: да се държи Лили под контрол. Джуда я бе предупредил, че ако опита да не му се подчини за каквото и да било, Зоуи, Стреч и Фъзи ще бъдат убити на секундата.
По време на късия полет от летището на Кайро до пирамидите Лили седеше до Александър. Между двамата се бе състоял къс разговор:
— Здрасти, аз съм Лили.
Александър я изгледа безстрастно, сякаш не можеше да реши дали изобщо си струва да си отваря устата. После все пак й отговори:
— Казвам се Александър, малка сестричке.
— Малка? Я остави това. Ти си по-голям с някакви двайсетина минути — засмя се Лили.
— И все пак това ме прави първородният — подчерта Александър. — Онзи, на когото се полагат определени привилегии. Например известно уважение.
— Например понякога да си спестяваш участието в домакинските задължения, така ли? — каза Лили.
— Какви задължения? — напълно сериозно се поинтересува Александър.
— Най-обикновени. — Лили не повярва на ушите си. — Например чистене и метене. Миене на чиниите след ядене.
— Досега не съм измил нито една чиния в живота си. И не съм хващал метла. Подобни глупости са под достойнството ми.
— Никога не си вършил домакинска работа? — възкликна Лили. — Господи, какъв късмет!
Момчето се смръщи, искрено заинтригувано.
— А ти защо си правила такива неща? Ти си благородничка. Защо си допуснала да те товарят с работа?
Лили сви рамене. Истината бе, че никога не си бе задавала подобен въпрос.