Крокодилът изрева ядосано, но челюстите му бяха стиснати от пречките на кръстачката и той нито можеше да ги освободи, нито имаше начин да премине. Водата заля Фъзи, но не беше достатъчно силна да го събори.
— Капан едно е обезвреден! — викна той.
Другите вече го бяха настигнали и докато Фъзи наблюдаваше безпомощния крокодил, го задминаха.
Сега напред тичаше Дългоух със задачата да обезвреди следващия капан. Останалите го следваха. Целта им бе стълбата в основата на гигантската скала.
Европейците можеха само да наблюдават в безпомощно изумление Седмината, които тичаха покрай стената.
Франческо дел Пиеро гледаше Уест — гледаше го с леденостудения си поглед — който тичаше, хванал ръката на Лили.
— Виж ти кой дошъл… — прошепна той. — Самият капитан Уест…
Седмината стигнаха основата на скалата.
Над тях се издигаше величествена като небостъргач и черна като нощта стена.
Дългоух вече бе свършил работата си — бе обезвредил в движение два отсичащи ръцете механизма отстрани на изсечената в скалата стълба.
Ред беше на Принцеса Зоуи да поеме водачеството. Тя имаше такива мускули, че биха й завидели и мъже. Беше на трийсет, с дълга до раменете руса коса, луничаво лице и излъчващи вътрешно сияние сини очи, каквито имат само ирландските девойки.
Тя скочи на Ниво 1, вдигна два флакона с аерозол и започна да запълва двете дупки в стената с бързо разширяваща се плътна пяна. Каквито и зли сили да дебнеха там, пяната ги изненада и неутрализира.
Едва бе свършила с това, когато бе задмината от седмия член на екипа, високия слаб десантник Стреч. Някога му казваха Стрелеца с лък. Имаше издължено жизнерадостно скулесто лице. Бе дошъл от безжалостното израелско бойно формирование Саярет Маткал.
Стреч стигна до дясната страна на Белега и задейства от безопасно разстояние огромен капан: бронзова клетка, която полетя от тъмна ниша в самия Белег и с трясък се стовари в езерото.
Ако в този момент другите от екипа бяха на стеснението на перваза точно под нишата, клетката щеше да ги помете и те или щяха да станат жертва на крокодилите долу, или щяха да бъдат смазани.
Сега напред поеха Уест и Лили. Бързо изтичаха по широкия само стъпка перваз и излязоха на централния сегмент на Ниво 1.
Тук, в основата на каменната стълба, водеща към Ниво 2, се намираше камъкът, задействащ Основния капан. Уест вдигна крак, за да стъпи върху него, и…
— Капитан Уест!
Уест замръзна с вдигнат крак. Свали го и се обърна.
Дел Пиеро и десантниците му го гледаха. Стояха под полузавършения кран и стискаха безполезните си оръжия.
— Капитан Уест, моля ви да помислите, преди да го направите! — извика Дел Пиеро. — Налага ли се наистина? Дори да задействате Основния капан, вие само отлагате неизбежното. Ако по някакъв начин се сдобиете с частта, ние ще ви убием, когато се опитате да напуснете планината. А ако не успеете, моите хора ще се върнат, след като Капанът свърши действието си, и сами ще вземем главата на Колоса и скритото в нея парче от Пирамидиона. Така или иначе, капитане, частта ще стане наше притежание.
Уест присви очи.
Но не отвори уста.
Дел Пиеро опита с Магьосника.
— Макс… Макс. С теб сме стари колеги, стари приятели. Моля те! Опитай се да вразумиш буйното си младо протеже.
Магьосника поклати глава.
— Пътищата ни с теб се разделиха преди много време, Франческо. Ти го направи по твоя начин. Ние ще опитаме нашия. Джак… Задействай го.
Уест изгледа Дел Пиеро, после каза:
— С удоволствие.
И стъпи върху задействащия камък, и активира Основния капан.
Последва нещо наистина невероятно.
Мощни потоци нефт изригнаха от стотиците дупки в пещерата.
Десетки нефтени водопади заскачаха от ниво на ниво. Черната течност бликна от върха на страничните стени и без да срещне преграда, започна да се излива в езерото с крокодилите.
Те полудяха и започнаха да се блъскат, за да се измъкнат от езерото, някои се промушваха през дупки в основата на стените, други се скупчиха при отсрещния бряг на езерото.
Нефтът бликаше от самата гръд на скалата, изхвърлян под силно налягане.
И най-лошото от всичко — по пукнатината на Белега потече черна река и напълно скри ручея, който бе текъл допреди малко.
И тогава се разнесе щракане.